RAGE - "21"

"Един за всички - всички за един!" Едва ли на някого не му е известен познатият мускетарски девиз. Е, той важи в пълна сила и за момчетата от Rage. Защо ли? Защото триото действа като добре сработена машина, мачкайки всичко по пътя си със своята "ярост", независимо от това, че в групата има само една китара (но пък каква!). Защото и те, като едни истински мускетари, са сплотени около обща мисия - да продължават да издават качествени творби и да вървят само напред. Защото продължават там, където много други групи със завидно творчество зад гърба си просто изчерпват своето развитие.

   Тук идва моментът да отбележим, че "21" не е озаглавен така случайно. Това е 21-вият албум в почти 30-годишната кариера на Rage. Разбира се, този факт не би следвало и да се тълкува като поредният на място поставен механизъм в добре работещата немска машина. Ако на някого му хрумне тази мисъл, то само едно прослушване на "21" ще го убеди в противното.

   Бандата усилено вървеше към все по-тежко звучене и определено в "21" достига до своя заветен връх в това отношение. До болка познатото ни обещание на повечето банди, че "следващият албум ще бъде най-тежкият им досега", е безусловно изпълнено от пауър триото. Тоновете хеви метъл, мощните сола и убийствените рифове, съчетани с доста траш елементи, красноречиво доказват това. За радост класическото звучене на групата също не е оставено на заден план - музикантите сякаш копнеят непрекъснато да се самоусъвършенстват, прибавяйки нови краски към добре познатото си творчество.

   Всяка една от 11-те композиции е изпипана както във вокално отношение (няма нищо по-нормално от това, все пак говорим за хер Wagner), така и в музикално. Адмирациите в този случай заслужено се полагат на Victor Smolski - шестострунният майстор за пореден път доказва, че броят на китарите в групата не е определящ. Тежкото звучене, в комбинация с внушителните китарни партии, несъмнено няма да разочарова не само старите поклонници на групата, но и новопокръстените им фенове.

   След не особено интригуващо почти двеминутно интро "21" изстрелва втория си снаряд, а именно заглавното парче "Twenty One". Ударът е точен и безмилостен - изпотрошаващ шийните ни прешлени, макар и придържайки се към по-мелодичното звучене на групата. Тежките китарни сола и твърдото звучене сякаш нарастват с всяко следващо парче, достигайки абсолютната си кулминация във "Forever Dead", "Serial Killer", "Destiny", "Concrete Wall", като в последните две прерастват в откровен траш метъл. Доста по-мелодичната "Feel My Pain" пък от своя страна се отличава и с интересно и завладяващо соло. Похвални за цялостния облик на албума са не само смазващите рифове, но и екстремните вокали. Всичко това превръща "21" не просто в пореден номер в дискографията на бандата, а в албум, явяващ се достоен последовател на предходниците си.

   Директен, безмилостен, всепомитащ - това е новият "Rage". Бандата красноречиво показа, че все още знае как се кове стомана, а поканата е отправена към всички, дръзващи да се поддадат на "Гнева".