RAGE - "Strings to a Web"

Верни на себе си, Rage отново ни изненадват. След като изпотроши вратните ни прешлени с бруталния директен подход на безупречния "Carved in Stone" (ревю) и ни смаза с изпълнението си на родна земя от 17 октомври миналата година, изключителното пауър-трио се завръща с по-разнообразен и симфонично орнаментиран албум, деветнадесети поред в впечатляващата им студийна дискография. Както може да се очаква, посъкратените в "Carved in Stone" прогресив-елементи (от гледна точка на структурна и инструментална разгърнатост) тук са порядъчно реабилитирани и достигат своя връх в трогателната 17-минутна композиция "Empty Hollow". Обединяваща пет парчета, това е забележителна концептуална пиеса, сравнима единствено с перлата "Suite Lingua Mortis" от "Speak of the Dead", ала без преувеличение може да се каже, че новата творба превъзхожда старата почти във всяко едно отношение. Пищната вакханалия от музикални идеи е дала отражението си и върху времетраенето на диска - "Strings to a Web" е с цели осем минути по-дълъг от 48-минутния си предшественик и съдържа четири парчета повече. Изключително благоприятната среда за появата на гигантския симфо-прогресив левиатан "Empty Hollow" обаче не се е оказала отровна за по-малокалибрените зверове - доказват го хищните рифови акули "Hunter and Prey", "Purified" и отварящата "The Edge of Darkness", която, въпреки че не е от класата на "Carved in Stone", притежава неустоимо сграбчващ припев. По-мелодичната страна на албума се представя от "Into the Light", "Hellgirl" (в чието начало чуваме плача на дъщеричката на Peavey) и гореспоменатия вече оркестрален шедьовър "Empty Hollow", таящ в себе си невероятно богатство от багри, нюанси и настроения. Сред останалите композиции се открояват злокобната "Saviour of the Dead" (която заслужава внимание не само заради необичайно ниските и агресивни за хер Wagner вокали) и финалната фурия - преливащата от пулсиращи рифове и увенчана с типичното за Peavey заглавие "Tomorrow Never Comes". Очевидно престоят в студио "Twilight Hall" под вещото ръководство на Charlie Bauerfeind (и за сметка на новото студийно отроче на Blind Guardian, което очакваме с нетърпение) е бил повече от плодотворен.