RAGE - "Soundchaser"

Невероятно, но го направиха! След гениалния "Unity" (ревю) пауър триото с интернационален характер успя да създаде албум, не по-малко добър от предшественика си. Продължаващ същата стилистична насока като "Unity", но значително по-хомогенен и цялостен, "Soundchaser" е вторият концептуален албум в историята на групата след отнесения и не особено качествен "Ghosts". Оригиналната история е заимствана от творчеството на американския класик на свръхестествения ужас Хауърд Лъвкрафт и представлява интересна доразработка на някои идеи, набелязани в неговата "Ктхулху митология". В сравнение с "Unity" оркестрираните моменти са още по-малко, но за сметка на това пък прекрасните баладични увертюри, в които германците са първокласни специалисти, са намерили полагаемото им се място. Песните отново са центрирани около един завладяващ с мелодията си припев, оставяйки тежките си (и ставащи все по-насечени) рифове за куплетите, откъдето, както и от пространството, отредено за солата, струи невероятно техническо майсторство и виртуозно свирене. То обаче в никакъв случай не накърнява цялостната тъкан на композициите и изобщо не се натрапва, оставяйки на първо място самата песен, а не майсторлъка. От откриващия инструментал (превърнал се в традиция след "Unity") през гръмотевичната "War of Worlds", среднотемповия едноименен трепач, призрачната "Secrets in a Weird World" (да не се бърка със заглавната от четвъртия диск на Rage) и прочувствената "Flesh and Blood" до финалната епика в две части "Falling from Grace" (където изпява няколко стиха и Andi Deris от Helloween) - всичко в "Soundchaser" е изключително! Няма фатални числа за големия талант - в една година и Rage, и Iron Maiden издадоха своя 13-и пореден студиен диск и резултатът и при двете групи е зашеметяващ.