RED HOT CHILI PEPPERS - "By the Way"

Новият албум на Red Hot Chili Peppers и безкомпромисния архитект на звука Rick Rubin е огромна изненада след първото слушане. Точно от тези хора не си очаквал такова нещо. Но като се позамислиш - "By the Way" е естественият завършек на един дълъг, дълъг път. Чушките вече не лютят. Узрели са. Разликата между дебюта им от далечната 1984-а и настоящото творение е като между купоните за 16-ия и 39-ия рожден ден. Спазматичният китарен фънк е отстъпил пред вечерната укротена изповед. "By the Way" е албум на равносметката. Пропит от мъжка тъга, той те кани да подишаш въздуха на настъпващата калифорнийска есен. И се озоваваш някъде там - между океана и пустинята, уморен от пачангите, поостарял и малко самотен. Цялото усещане е изградено от гласа на Антъни Кийдис и архаичната китара на Фрушианте. Бас акробатиките на Flea са поизтеглени назад и най-добрият "кукар" на планетата крепи албума без да се натрапва. И в крайна сметка Red Hot звучат почти артрок, свирнята е брилянтна, но не и показна, а Чушките са по-истински и по-искрени от всякога. Така е то. Заглавното парче (и пилотен сингъл) е вече добре познато от радиоефира. Оттам насетне започват изненадите и неусетно се потапяш в "By the Way". Следват баладични, но напрегнати парчета с артистично разстроени китари, изповедни вокали и отворен финал ("Dosed"; "Don’t Forget Me"), с припевни хармонии а ла The Beach Boys ("This is the Place"), с минорни сола на два тона ("Cabron"), барокови пасажи ("Tear"), оркестрирани камерни въведения ("Midnight") и акустични взривове ("Venice Queen"). Ум да ти зайде! "Can’t Stop" напомня за старите Чушки с пулсиращия си фънк, синкопираните вокали и реге задържането в края на такта. "On Mercury" е като парче на панаирджийски ска музиканти, които ей сега ще се разотидат уморени по фургоните си. "Minor Thing" и "Warm Tape" отново те връщат към тъгата и вятъра. Опустелите плажове са останали зад гърба ти. Отпред са безкрайното шосе, прашните кактуси и залезът. Така е то. Red Hot Chili Peppers, за разлика от покойните си кросоувър набори Jane’s Addiction и Faith No More, успяха да акостират край бреговете на мъдростта. "By the Way" е голям албум. Много голям. Преситеният с палячовщини и разкъсван от кризи рок на новото време се сдоби със своя дълго чакан шедьовър. А какво следва оттук насетне - ще видим.