REVOCATION - "Deathless"

"В главите на Davidson и компания със сигурност има албум, който ще е по-достоен да носи името на Revocation." - казахме преди година по адрес на щатския траш-дет ураган. Е, тук в екипа не владеем телепатията, нито сме духовни наследници на Ванга, но превъзходният "Deathless" доказва, че сме познали какво е имало в главите на Revocation. Първата мисъл беше, че албуми като него обикновено отнемат две-три години усърдна работа. Но за такива отличници явно не е било проблем да вземат две години за една.

   На този етап вече няма съмнение, че Revocation са намерили себе си и са поели по прав път без отклонения. Всеки следващ албум е като предишния, но малко по-добър, или както се изрази един чуждестранен колега, "Revocation са тук, за да правят албуми на Revocation." Няма лошо! Трудно е да се обясни, конкретно, какво прави "Deathless" по-добър от предшествениците му при положение, че в него няма нещо изключително ново. Като новост изпъкват само чистите вокали на Davidson в припевите на някои парчета - "чисти" дотолкова, че той само вика, вместо да ръмжи.

   Отвъд това, "Deathless" е като последователен шампион на турнир по културизъм - същото биче от миналата година, но още по-яко. Сравнението не е случайно, защото Revocation са постъпили съвсем по олимпийски - запазили са отличната си форма, и са работили още по-дълго и тежко в опит да я доразвият. Затова песните в "Deathless" звучат една идея по-фокусирани от тези в "Revocation", а отделните изпълнения на музикантите са в перфектен синхрон. Само чуйте бас-интерлюдията на Brett Bamberger в "Madness Opus" - семпла мелодия, но изсвирена така, все едно Brett е бил на изпит пред комисия от Cliff Burton, Alex Webster, Geezer Butler и Les Claypool с димящ джойнт в уста.

   Макар и направен за по-кратко време, албумът звучи по-завършен, а песните просто са по-добри. Куплетите се повтарят по-малко, рифовете са още по-бесни, и всичко останало е премислено до най-малката подробност. За съжаление няма банджо, но солата на Davidson и Gargiulo са достатъчно спонтанни и експериментални, за да не страда албума от твърде "сковано" композиране.

   "Deathless" е идеалният албум на Revocation. "Chaos of Forms" (2011) официално е надминат, макар и с малка преднина. Феновете на групата, и на модерния екстремен метъл изобщо, няма какво повече да поискат от Revocation. В момента просто ги слушаме и чакаме новия Sylosis, за да разберем коя група ще вземе титлата по музикален културизъм за тази година. Иначе няма съмнения, че в главите на David Davidson и компания има поне още един такъв албум.