REVOCATION - "Revocation"

Revocation са от онези млади, фантастично свирещи и актуални банди, които подминават България като малка гара. Явно шайката на David Davidson ще трябва да завърти някоя балада по радиото и да блесне на кориците на няколкостотин списания, за да я поканят да завоюва лъва на световната карта. Едноименният й нов албум е великолепен, но не е точно от онези, които експлодират и разтърсват метъл сцената. Такъв беше великолепният "Chaos of Forms" (2011), а "Revocation" само затвърждава страхотната форма, която групата показа в хитовия му предшественик.

   Това не означава, че албумът е безличен. Напротив, песните в едноименния диск на американците имат своя идентичност. Тези в "Chaos of Forms" бяха изпипани до най-малката подробност. Стилът им бе инженерен - като изключим няколко волни сола, нямаше и една нота, която да не е планирана най-внимателно. Възпитаникът на "Berklee" Davidson не бе оставил място за никакви отклонения. Сега Revocation изглежда са искали да се разтоварят малко. Едноименният албум запазва инструменталното майсторство, но песните са по-улегнали и спонтанни. Албумът звучи "живо" и земно - като дело на много талантлива група, която свири метъл, за да се забавлява, а не за да се доказва.

   Количеството на бластбийтовете не е спаднало, но композициите са тотален траш, изсвирен с настроение и професионализъм. След краткото интро, откриващата "The Hive" изригва с мощни рифови юмруци в сепултурско темпо, и се разбива в средата, оставяйки място за технично китарно отклонение. Мелодичните китари и задъханите двойни каси в "Scattering the Flock" преминават край територията на друга група с подобен талант и статут - The Black Dahlia Murder. Мелодик дет метъл настроението продължава и в "Archfiend", след което "Numbing Agents" прави обратен завой към скоростното трасе на траша. "Fracked" напомня за Metallica на Cliff Burton с мрачно-красив пасаж, в който ни въвежда басистът Brett Bamberger под китарния съпровод на Davidson и партньора му Dan Gargiulo. "The Gift You Gave" е сериозна и мелодична композиция, която далечно напомня Trivium в дните на "Ascendancy", а в "Invidious" нахлува запомнящо се... банджо! Това е кънтри от Ада. "Spastic" се завръща към техничния дет метъл на "Chaos of Forms", но на показ е само инструменталният талант на Revocation. Липсата на вокали в парчето не е много обоснована, но не пречи. Финалното дуо "Entombed by Wealth" - "A Visitation" закрива едноименния албум с тонове китарни фойерверки и лирични откровения по високите струни.

   "Revocation" е чудовищен албум, но не е изумителната и знакова творба, която въплъщава всичко, на което е способна групата. В главите на Davidson и компания със сигурност има албум, който ще е по-достоен да носи името на Revocation.