RUNNING WILD - "Rapid Foray"

Каквото и да бъде казано за Running Wild, все ще е малко. Няма значение дали е с положителен или отрицателен знак. Групата означава много за мнозина и вече нищо за още повече. Обаче истинските фенове затова са истински, защото застават със сърцето си зад своя капитан, както при пировете, така и при пораженията. Което в някаква степен през последните години се случва от чиста проба куртоазия, имайки предвид какво са принудени да слушат.

   Running Wild бяха на крачка да се удавят. Сами, без чужда помощ. Но успяха да изплуват от тинята, където се забиха с т. нар. албум на завръщането "Shadowmaker" (2012). Завръщане, което вгорчи вкусовете на буквално всички, които са куфели под разветия Весел Роджър. Е, не беше нужно много, за да излезе "Resilient" (2013) и да пооправи леко впечатленията. Само три година по-късно и ето – гемията изглежда постегната. След продължителната тишина се стигна до "Rapid Foray" – за съжаление само опит за глътка свеж въздух, с която изстрадалите почитатели едва ли ще дочакат нов Златен век, като се съди по продукцията, която мистър Rock 'n' Rolf вади. Впечатляващото е, как старият пират смята безидейността за извор на идеи, като вдъхновението му се лута между нулата и абсолютната нула. Където, както учените са доказали, все още има живот. Явно и на това разчита покорителят на моретата, без явно да си дава сметка, че от Running Wild вече лъха на мухъл, че и на умряло. А искрата, която палеше пожари, отдавна дори не е и мътен спомен.

   Така че, дами и господа, Running Wild имат нов албум и той се казва "Rapid Foray" (следват помен, варено жито и заупокойна молитва). Ревюто трябваше да започне с това изречение и да приключи с него. И все пак няколко думи за поредното творение - в новия диск ще откриете един остарял Rolf Kasparek, който вече не кръстосва морета и океани, а излиза с изгнилата лодка до близкия залив, за да си налови рибка за рядката чорба, с която гощава всички онези, които с нетърпение очакват музикални истории за победи, битки, приключения. Компания край едва мъждукащия лагерен огън му правят неизменната дружка Peter Jordan и онова "велико" творение на научната мисъл – дръм машината. Музиката в "Rapid Foray" е плоска, безлична, неоформена смес от типа Saxon срещат Thin Lizzy в двора на AC/DC под съпровода на гайди... С няколко леки изключения. Най-много идейност "лъха" от разчупения и мелодичен инструментал "The Depth of the Sea (Nautilus)". Някакъв живец извира от "Blood Moon Rising" със солата, които си остават запазена марка на самостоятелния, за съжаление, проект на Rock 'n' Rolf. За съжаление, защото когато групата беше екип от четирима, забиваше в пъти по-добре. "Into the West" препраща веднага към "Death or Glory" (1989), но някак си като дълго забравена и изхвърлена идея, към която се завръщаш, когато нямаш нищо друго под ръка. Вокалите? Изсъхнал скелет би се справил по-вещо с предизвикателството да изпее строфите, все едно писани между две следобедни дремки. "By the Blood in Your Heart" е по-скоро излязла от шотландските химнови сказания на Grave Digger, а не случайно "Black Bart" беше избрана за пилотен сингъл – все пак трябваше да бъде създадено усещането, че вятърът издува платната и гемията се е отдалечила от скалите. Не би! ...След като цялата плеяда от предъвквани до повръщане рифове прозвучат от говорителите, съзнанието е буквално поругано от мисълта, че формулата отдавна вече не работи. И тук има "епичен" финал, при който "Последният мохикан", барабар с индианските напеви, със сигурност се върти като пумпал в гроба още от първите тонове и никакъв набързо скалъпен набор от идеи не може да му помогне... Ако ви липсва старата тръпка и онази атмосфера от класическия период на групата, по-добре си пуснете албумите от класическия период на групата. Тавтологията не е случайна, защото хубавото при Running Wild е, че имат история, имат минало, към което всеки фен може да посегне по всяко време. "Rapid Foray" не става, сравнен с онзи класически период. Не става, поставен и до съвременните продукции. В "Rapid Foray" липсва емоцията, липсва дълбочината, липсва картинността на музиката и мелодиите. "Rapid Foray" предлага огризки. "Rapid Foray" е изтупана прокъсана празна торба, на която в гънките все още е имало трохи от предизвикателствата, които квартетът предлагаше преди 20 и повече години. "Rapid Foray" е изпиратстване на собственото пиратство, което преди движеше групата. "Rapid Foray" даже не отговаря на името си. "Rapid Foray" е нула, с няколко знака след точката, заради добрия стар класически период. И това след близо 40 годишна вярна служба... Срам!