RUNNING WILD - "Resilient"

Rock 'n' Rolf е добре познат на феновете на немския спийд и хеви метъл. През годините водената от него шайка RUNNING WILD успя да се нареди сред лидерите на стила и да създаде едни от най-емблематичните парчета. С течение на времето обаче творческото изчерпване стана факт. Замразяването на групата през 2009-а беше посрещнато и с положителни и с отрицателни коментари. Едни си искаха Веселия Роджър, други не можаха да приемат посредствените записи, които се появяваха изпод инструментите на “Пиратите". От Running Wild остана наследството, вдъхновило мнозина. Едва изминали и три лета, Rock 'n' Rolf изрови костите на групата и се завърна с "Shadowmaker" (2012) - ужасен и нескопосан във всяко едно отношение. За това и новият диск се очакваше с огромни резерви, но и с едно наум - все пак едва ли можеше да се появи нещо по-лошо от реюниън диска. Така и се оказа. Изводите са направени, поуките - извадени. Новият Running Wild не повтаря по никакъв начин второто начало, но и не достига - отново по никакъв начин, образците и върховете от миналото.

   Ако трябва да говорим за истинско завръщане, то "Resilient" е по-добрият вариант, макар че и той куца откъм идеи. Все пак е нива над недоразумението "Shadowmaker". В случая Rock 'n' Rolf и неизменният спътник Peter Jordan са се постарали малко повече и са изкарали малко по-слушаем материал. Композициите са среднотемпов, поизгладен хеви рок, без нито един пример за пионерските години. Трудно от албума, в който има цели 10 парчета, може да бъде отличен хит. За спийд и хеви химни въобще не може да се говори. Този път обаче опитите за отдалечаването от тинестото дъно са по-резултатни. По мелодичност и скорост, но не и по идейност, "Resilient" се доближава в известна степен до пост "The Rivalry" (1998) периода. В песните темите не се прескачат като разгонени зайци, структурата е опростена до риф, елементарно соло и припев, на който лесно се приглася, но за сметка на това бързо отива в небитието. В новия диск липсва размахът и остротата, с които групата твореше само преди малко повече от десетина-петнадесет години. Обложката връща озъбения талисман Adrian (който наистина стои страхотно на фланелки), а единствените отличителни черти на "Resilient", освен скуката и разпознаваемия глас зад микрофона, са отварящата "Soldiers of Fortune" и затварящият опит за епос "Bloody Island". В тях някак си изплува приключенския дух на Rock 'n' Rolf, който самият той зарина дълбоко под отломките на разбитата гемия. "Resilient" донякъде поправя грешките на "Shadowmaker" и донякъде реабилитира Running Wild, но едва ли ще успее да задоволи претенциозните вкусове на феновете, които си имат "Blazon Stone" (1991) или "Black Hand Inn" (1994) и са избухвали многократно на еталони като "The Battle of Waterloo" или "Conquistadores". "Еластичността" отдавна не е отличителна черта на изгнилото и продънено корито.

   Новите композиции звучат притъпено, липсва им душа и са равни като сибирска степ. Песните са писани междудругото - опитите за оригиналност куцат, а и всички са наясно, че марката продава, независимо какво се крие в съдържанието. Той чичко Rolf си го е изпял, размахвайки пръст, че това е неговият път и е верен на корените на Rock 'n' Roll-а ("Adventure Highway"), ама изявленията звучат немощно и плоско в опита за възраждането на една легенда.

   Мнозина също така са разочаровани, че Running Wild е основно студиен проект. Което автоматично изключва преживяване на класики като "Riding the Storm", "Branded and Exiled" или "Port Royal" примерно. Друго си е да дереш гърло на "Prisoner of Our Time", "Under Jolly Roger" или "Chains and Leather" не само вкъщи, а и с още десетки хиляди маниаци. За разилка от "Shadowmaker" (2012) новият опит за излизане от плитчините има по-голям шанс да остане по-дълго в плейъра. Хоризонтът пред Running Wild с "Resilient" обаче е все така буреносен, а "Веселият Роджър" скоро едва ли ще се развее на мачтата - гордо, както беше преди около декада-две.