SAMAEL - "Antigod (EP)"

След като преди година и половина хвърлиха болшинството си фенове в потрес, предприемайки рязък стилов завой от любимия на мнозина електро-симфо метъл към бруталния, суров звуков терор на "Above" (ревю), Samael се "смилиха" и решиха да поуспокоят разбушувалите се страсти. Целенасочено или не, в края на отиващата си 2010 г. четиримата швейцарски екстремни експериментатори се завърнаха към по-мелодичните дълбини на аудио-изкуството, давайки напълно ясна представа какво да очакваме от следващия им студиен албум с красивото му черно-бяло предястие, озаглавено с донякъде богохулното (особено по време на започналите коледни пости) "Antigod".

   Още първата двойка композиции в ЕР-то - съответно смазващо величествения едноименен метализиран валс и новата версия на вехтата Samael-ска класика "Into the Pentagram", разкриват настоящите творчески търсения и залитания на квартета в пълния им блясък. Посоката, най-общо казано, е ултра-тежък и умерено бърз до бавен дет/блек метъл, облагороден с мощни, тържествени оркестрации (директната асоциация с титаничните симфо-синтове на Laibach бе някак неизбежна на първо слушане) и почти напълно лишен от задължителните до преди 2-3 години електро-подложки. Инструменталът "Ten Thousand Years", явяващ се "разсъблечена", изцяло симфонична версия на една от песните в задаващия се диск на швейцарците, затвърждава извода ни за новата музикална насока, набелязана от Voprh, Xy, Mas и Makro, a никак не лошият ремикс на "Antigod" и концертните записи на "Slavocracy" и "Reign of Light" идват като приятен бонус към и без това апетитното издание. Издание, което категорично си заслужава слушането отново и отново - нищо, че изостря нетърпението от очакването на пълнокръвния му наследник до краен предел.

   P.S. Повече по Antigod-темата ще откриете в ексклузивното ни интервю с Vorph.