SEPULTURA - "A-Lex"

Единадесетият студиен албум на Sepultura е първият без нито един от братята Cavalera. За втори път групата прави концептуален диск. Сега вдъхновението идва от романа на Антъни Бърджес "Портокал с часовников механизъм", издаден през 1962 година, който Стенли Кубрик филмира 9 години по-късно. И ако някой си е мислил, че след напускането на Igor бандата ще тръгне на долу - то точно това не се случва. След като вдигнаха летвата с "Dante XXI" - яростно завръщане към корените, Sepultura издадоха най-разнообразния си албум. В него се откриват бързи трашарии като "Moloko Mesto", "The Treatment" или "Paradox", тежки грууви парчета - "Metamorphosis", "The Experiment" и типични композиции с трайбъл елементи, примесени с чисти вокали, които се покриват много добре с ревовете - един от най-силните моменти в диска - “Filthy Rot".
   По най-добрия начин Derrick Green, Andreas Kisser, Paulo Jr. и Jean Dolabella са съчетали миналото и настоящето - наследството на "старата" Sepultura и възможностите на "новата" Sepultura. Понякога трашът звучи почти слейърски ("Forceful Behavior"), не липсва хардкора ("Enough Said"), а "Strike" все едно е излязла от "Roots". Бавните меланхолични части, както в инструментала "A-Lex IV", допълват образността и многопластието на диска - определено тук нищо не е случайно. Най-дългата композиция "Sadistic Values" - разнообразие за цял албум - бавна начална част, която избива в страхотна ударна работа на Jean Dolabella, мачкащ риф, мош, мощ и гневни вокали. И за да сложат точка на лудостта бандата преработва 9-та симфония на Лудвиг Ван Бетовен по размазващо шизофреничен начин в "Ludwig Van".
   Идеята, че Sepultura без братята Cavalera не е Sepultura, все още витае и ще продължава да витае във въздуха. Вечно ще се чуват подмятания от сорта, че "Това-без-Кавалерите-не-е-Sepultura". Кому е нужно? Да, зад микрофона е вече тъмнокожият Derrick Green. Да, зад барабаните стои Jean Dolabella. Но това все още е Sepultura - променена, по-улегнала, продължаваща с експериментите и още по-идейна. Нали ги видяхме и ние в София на 6 февруари. Да имаше излъгани? Не! Защото момчетата се раздадоха на сцената и не подведоха никого. На живо новите композиции звучат още по-мачкащо. Jean Dolabella е чудовище зад ударните. Двуметровият Derrick Green владее сцената. За Andreas Kisser и Paulo Jr. всичко е казано - двама музиканти, за които да си вдигнеш чукалата, не е начин да решиш проблемите. А днес групата никога не е била по-сплотена и по-креативна. Резултатът е пред вас и се казва "A-Lex". Първите три части на албума следват концептуално филма на Кубрик. Последната е изградена върху глава от книгата, която не влиза в лентата. Вярно е, че сега Sepultura хвърлят двойно повече енергия, за да остане и за да бъде марката конвертируема. Но по дяволите всичко, ако всеки път след излизането на Derrick Green, Andreas Kisser, Paulo Jr. и Jean Dolabella от студиото, резултатът е толкова смазващ!