SEPULTURA - "Kairos"

Дойде и моментът, в който спокойно можем да кажем, че Sepultura вече наистина нямат нужда от братята Cavalera. Доказателството е пред вас - 12-ият студиен албум на бразилската траш машина. Ако говорим за концепция, песните в "Kairos" отново, както и при "Dante XXI" (2006) и "A-Lex" (2009), са обединени под обща тема. Хареса им на момчетата това предизвикателство. Но за разлика от първите два албума, в този не е пресъздадено литературно произведение. Тук композициите са посветени на Времето. Четири от тях са кратки инструментали, в които една и съща година е представена според календарите на различни култури - 2011 г. по Грегорианския календар, 1433 по ислямския, 5772 според юдейския и 4648 според китайския. Самото име на албума "Kairos" е дума от речника на древните гърци и означава "идеалния момент". И Paulo, Andreas, Derrick и Jean най-накрая могат да се похвалят, че са го уцелили. "Kairos" съдържа в себе си всичко онова, на което сме свикнали да казваме "Sepultura" - брутални дет ревове, траш рифове, тежък и мачкащ груув, мелодии, разчупени структури, дозирано количество индъстриъл, както и толкова употребяваните навремето нюметъл елементи. Всичко забъркано с мяра и лабораторна прецизност. Експериментите не са забравени, но така са вмъкнати в структурата на песните, че не се натрапват.

   По признанията на великана Derrick Green албумът е доста личен. В парчетата се пее за борбите, които четиримата са водили през годините, за страховете им, за мечтите и надеждите. За всичко, което са постигнали дотук и което им предстои. За важните решения, които са вземали и за всичко онова, което е оказало влияние върху музиката им и върху живота им като цяло.

   Чисто музикално - 15-те композиции в "Kairos" предлагат, освен гореизброеното, така и огромно количество влияния. Откриващата "Spectrum" е изградена около риф тип Pantera. "Relentless" кипи от мрачни и тежки Celtic Frost-влияния. В "Dialog" припевът следва вокалната линия на Алискупъровата "Hell Is Living Without You", но по-бавно, много по-бавно и величествено. "Born Strong" е излязла от култа "Chaos A.D." (1993). "Seethe" е повлияна от хардкор сцената, а "No One Will Stand" е изпълнена с агресия и скорост.

   Sepultura, освен с оригиналните си идеи, винаги са се славели и с кавърите, които правят. В миналото това бяха "The Hunt" (New Model Army), "Orgasmatron" (Motorhead), "Procreation of the Wicked" (Celtic Frost), "Symptoms of the Universe" (Black Sabbath) и "Bullet the Blue Sky" (U2). Сега в траклиста място са намерили "Just One Fix" на Ministry и "Firestarter" на The Prodigy в специалното издание. И двата изсвирени и обработени с типичния сепултурски почерк. А над самия албум е работил гуруто Roy Z (Bruce Dickinson, Rob Halford).

   Години трябваха на "новата" Sepultura, за да се утвърди след постоянните атаки, че без Igor и Max това не е същата група. Едва ли обаче с тях на борда, бандата щеше да бъде това, което е днес - убийствена машина, която мачка с всяко свое издание. Братята Cavalera отдавна избраха своя път. В началото беше трудно да се приеме фактът, че механизмът, който бяха изградили Max, Igor, Paulo и Andreas, ще работи без две от основните си части. Времето обаче показа друго - че с воля и много труд неуспехът може да те подмине. Paulo Jr. и Andreas Kisser издържаха на напрежението и успяха да преведат разнебитения конквистадорски кораб до нови брегове. Стегнаха го с едни от най-качествените музиканти на ударните и зад микрофона и отново тръгнаха на поход - но този път да покорят времето. И успяха.