SERIOUS BLACK - "As Daylight Breaks"

За почитателите на мелодичния пауър метъл излизането на нов албум, изсвирен от Roland Grapow, би трябвало да е повод за празник. Познатият от Helloween и Masterplan китарист е оставил отпечатъка си върху не една и две класики в жанра. Urban Breed, бивш вокалист на Bloodbound и настоящ на българската група Project Arcadia, пък е един от по-интересните съвременни метъл певци. Няма как очакванията към съвместния им проект да не са високи до небето, още повече, че и останалите музиканти в Serious Black не са случайни имена. Барабанистът, Thomen Stauch, е свирил в Blind Guardian, а клавиристът, Jan Vacik, и басистът, Mario Lochert, макар да не идват от толкова известни групи, също показват класа и техника.

   За нещастие, "As Daylight Breaks" не оправдава очакванията напълно. Наистина, музикантите в Serious Black са на изключително ниво и това се усеща във всяка песен, но албумът съвсем не е лишен от проблеми. На първо място, ако вместо Urban Breed чувахме Michael Kiske, почти по нищо нямаше да се различава от албум на Helloween от началото на деветдесетте. Приликите в композиционно отношение не са никак малко и това на моменти създава усещане за дежавю. Колкото и добри музиканти да са се събрали в една нова група, за нея може да бъде пагубно да остави у слушателя чувството, че слуша нещо, което познава от десетилетия. Но това не е толкова учудващо - в жанра вече е трудно да се появи нещо наистина новаторско. Доста по-изненадваща е колебливостта в гласа на Urban Breed по време на някои от по-бавните песни. Певецът се справя убийствено със скоростните резачки, но когато дойде време за нещо с по-спокойно темпо, по някаква причина звучи доста по-неуверено. За съжаление, от това страда и "As Daylight Breaks" - песента, дала заглавие на албума.

   Силните моменти обаче надделяват над заслужаващите критика, и то сериозно. Да, албумът наистина напомня на музиката на Helloween от деветдесетте години, но, предвид факта, че Roland Grapow беше един от основните движещи фактори за "Тиквите" от онова време, това е напълно закономерно. В Serious Black китаристът се отдава на музиката със същата страст, с която го правеше и в другите си групи, и в резултат всяка песен е украсена от разчупени рифове и майсторски сола. Останалите инструменталисти не му отстъпват, а вече споменатата неувереност в пеенето на Urban Breed по време на бавните парчета прави впечатление единствено защото в бързите вокалистът е наистина в стихията си. В действителност, първите седем композиции са точно това, което се иска от един пауър метъл албум - изпълнени със скорост, агресия, майсторство и интересни идеи. "I Seek No Other Life" поставя ударното начало на албума и подготвя слушателя за нещо върховно, а ориенталските мотиви в инструментала "Temple of the Sun" и последващата "Akhenaton" превръщат парчетата в страхотно изживяване. С идването на "As Daylight Breaks" обаче албумът губи голяма част от дотогавашната си енергия и макар че нито тази, нито следващите песни могат да бъдат наречени слаби, именно в някои тях са всичките проблеми, за които стана дума по-рано.

   В крайна сметка, албумът заслужава да му бъде даден шанс. Има колебливи моменти, но, в цялост, е композиран добре, изсвирен е на ниво и ще даде на почитателите на жанра всичко, което искат. Но тези музиканти могат повече.