SERIOUS BLACK - "Magic"

Третият албум на Serious Black окончателно показва, че групата има своето място на пауър метъл небосклона. Със стегнати, но разчупени и разнообразни композиции, и майсторско изпълнение "Magic" надгражда постигнатото в "As Daylight Breaks" и "Mirrorworld" и всъщност е едно от по-интересните попадения в жанра за тази година.

   Нека започнем с най-важното - през 2015-а групата се раздели с китариста Roland Grapow, познат от Helloween и Masterplan - и, колкото и да обичаме музиката на Grapow, няма как да не признаем, че това се отрази благотворно на Serious Black - защото помага на групата да развие собствения си почерк и да зазвучи като себе си - влиянието от творчеството на Helloween от деветдесетте, което изпълваше "As Daylight Breaks", тук е много по-малко, а енергията и скоростта са повече. Истината е, че в рамките на целите, които си поставя, "Magic" няма съществени слаби места. Единственото, от което човек може да се оплаче, е донякъде еднообразието в лириките - на моменти магията, идваща със заглавието на албума, може да ви се стори в повече.

   Не че това е проблем, всъщност - малко са пауър метъл феновете, които не харесват приказни лирики, а и в музикално отношение "Magic" е наистина впечатляващ. Темпото е преобладаващо високо, а изпълнението е точно толкова добро, колкото се очаква от групата. Китаристите Dominik Sebastian и Bob Katsionis се справят меко казано впечатляващо, а клавиристът Jan Vacik не им отстъпва - именно неговата работа създава голяма част от атмосферата в албума. Ритъм секцията на басиста Mario Lochert и барабаниста Alex Holzwarth е енергична и надъхваща, а Urban Breed за пореден път показва, че е един от най-добрите съвременни метъл певци.

   Композиционно, както вече казахме, "Magic" е доста добър. Макар че албумът почти не излиза от рамките на мелодичния пауър метъл, във всяка песен има достатъчно интересни идеи. Има жизненост, има резки смени в темпото и настроението, има разнообразие. Началото е скорстно и ударно - "Binary Magic", първата песен, дава достатъчно добра представа какво ще чуем в следващия час. Присъствието на клавирите е доста осезаемо, но не и доминиращо - наслагването на инструментите в песни като "Mr. Nightmist" и "The Witch of Caldwell Town" до голяма степен прави албума това, което е. Няма как да не споменем и ритмичната и многопластова "Burn! Witches Burn!", а продължаващата над осем минути и изпълнена с театралност "One Final Song" е прекрасен завършек на албума.

   В крайна сметка, ако харесвате жанра поне малко, "Magic" определено си заслужава отделеното време.