BULLET FOR MY VALENTINE - "Scream Aim Fire"

Чувате ли свистенето? Усещате ли парването, когато нещо закача съвсем леко кожата ви? Ако все още съзнанието ви се забавя с приемането и обработването на данните, на мен се пада честта да ви кажа причината - това са трасиращите откоси, изстреляни от новия албум на Bullet For My Valentine. Една от най-големите млади банди на сцената в момента издаде наследника на един от най-добрите дебютни албуми, излизали в последните години. Вдигнаха оръжията, погледнаха през мерника и стреляха, а ние трябва да видим какво точно успяха да улучат.
   В това ревю няма да намерите обичайната дисекция на настоящия диск песен по песен или пък маркиране на силните и слабите страни на записа. Напротив - тук просто ще споделя с вас някой размисли, на които ме наведе албумът на уелската четворка. Знаете ли, при първото прослушване на творбата, оценката, която щях да й дам, щеше да е с две или три единици по-ниска, но оценяването на каквото и да е, особено ако става въпрос за изкуство, не бива да се свежда до един единствен контакт със съответния обект. Затова продължих да го проучвам. Осъзнах, че албумът всъщност е добър, дори много добър. За всеки минус на песен, който бях отчел, намирах поне по няколко плюса отгоре, които да компенсират - вокални хармонии, китарни мелодии, сола (в това отношение има страхотни попадения), но нещо продължаваше да ме глозга отвътре. И разбрах какво е.
   Bullet For My Valentine са пораснали. Можете да го видите навсякъде - изкъртващата мрачна обложка (доста далеч от комиксово-гротескния стил в оформлението на "The Poison"), текстовете, идеалният баланс между чисти и ревящи вокали, композициите, техническото майсторство, дори ако щете звука - всичко е направено с усет, характерен за тези, които ясно осъзнават къде е границата, имат чувство за мярка, с други думи - на помъдрелите. С това си израстване, обаче, британците са загубили част от агресията, младежкия ентусиазъм и онова толкова характерно желание да се докажеш, да получиш признание. Защото те вече го имат - тяхната отрова е във вените на стотици хиляди фенове и бандата играе на сигурно.
   Оценката, която ще видите отдолу е подобаваща и напълно заслужена, но това не променя факта, че квартетът се прицели и удари точно там, където искаше - златната среда, в пълната двузначност на този израз. За едни това означава "десятката" (или "bull's eye" по английскому), а за други - заслона, защитеното от бурите място. Средата, която ще се окаже наистина златна за тях и отново ще им донесе милиони продажби, възторжени отзиви в специализираните медии и позиции в класациите за албум на 2008 г. Последното, обаче, не може да промени и другия факт - че можеш да се протегнеш и да хванеш някой от прелитащите куршуми (тоест песни), загубили свирепия си устрем, а за мен поне това е стъпка назад, защото BFMV вече са показвали, че могат повече.