ЕПИЗОД - "Старият войн"

Все повече български интелектуалци издигат тезата, че Ботев и Левски биха били немислими в наши дни. И не само те - всички народни будители ще бъдат посрещнати с присмех, неразбиране и презрение. И как да бъде другояче, когато конформизмът, нагаждачеството и лицемерието са сред основополагащите критерии за тъй бленувания от нашенеца социален успех и престиж?
   По същата причина и съвременни будители като Епизод срещат необосновани хули, нападки и злоба. Въпреки трудностите обаче те продължават напред по трънливия си път, верни на себе си и на своята родова памет. В новият си албум, озаглавен "Старият войн", те навлизат още по-дълбоко в историческото наследство на българина, възкресявайки герои от най-древната ни история, като в същото време отново отдават почит на безсмъртните редове, завещани ни от Ботев и Вазов.
   В музикално отношение продукцията не е толкова бляскава, както бе в рок операта "Свети Патриарх Евтимий" - един от безспорните върхове в дискографията им, - и албумът представлява по-скоро продължение на линията, подета от шедьовъра "Българският бог" и недотам успешния "Мъжки песни". За разлика от последния обаче в "Старият войн" няма и помен от олекотено и смекчено звучене. Композициите са издържани предимно в епично средно темпо, с характерния дуумаджийски колорит на ненадминатия "Дошло е време", с умело и елегантно вплитане на български фолклорни мотиви. "Раковски" и "Бенковски" са безкомпромисни стоманени крошета в мутрата на подлата ни съвременност, "Майце си" е прекрасна емоционална перла с разчупен неравноделен ритъм, а "Батак" е внушителна метална балада, единственото съжаление за която е, че не е превърната в грандиозна епопея по пълния текст на Вазовото стихотворение. Последните три песни са по текстове на басиста Симеон Христов и изострят очакванията за бъдещата продукция на бандата - концептуалния албум за хан Аспарух. В кратичката "Враг", представляваща по-скоро интерлюдия, отколкото пълнокръвно парче, освен Емил Чендов чуваме и вокалиста на Балканджи Кирил Янев, а другите две - "Кубрат" и "Старият войн" - се нареждат сред най-доброто, което Епизод някога са създавали. Особено последната - сурова, въздействаща и величествена, тя е истинска квинтесенция на творчеството им, а припевът й е като бронебоен куршум, помитащ с лекота всички онези фалшиви и мерзки пластове, облепили в отровната си хватка българските сърца.