GRINDERMAN - "Grinderman"

И рече Nick: "Абе аз що да не хвана китарата?" И хвана китарата, а когато не държеше китарата, свиреше на пианото. И като не забрави да пее, събра своите верни съмишленици Warren, Martyn и Jim и настъпи всеобща радост и веселие за две кратки звукозаписни сесии в студиото. И рекоха: "От тук насетне, чак докато ни скимне, ще сме Grinderman".
   Какво е това Grinderman, би се запитал някой. Веднага ще обясним - Nick, като голям фен на John Lee Hooker, се възползва от песента му "Grinder Man". А и се оказало, че парчето на John Lee Hooker идва от едно друго - "Grinderman Blues" на Memphis Slim, така че цялата история зад името идеално се навързала.
   Музикантите, част от именития отбор на The Bad Seeds, действат на принципа "като ще е гарга, да е рошава". А също и: "като ти се слуша хубава групарска музика, изсвири си я сам". "Grinderman" звучи почти концептуално, но според момчетата връзката между отделните теми изникнала на преден план едва след записването на целия албум. (Подсъзнанието е голяма работа, казал е още Фройд.) Различният по отношение на The Bad Seeds звук се ражда спонтанно по време на страничните проекти на четиримата, и е доразвит съзнателно при записите на албума. Не на последно място за него допринася китарата на Nick - досега той е свирил на китара само един-единствен път, в "Rye Whiskey". Когато месец преди началото на записите си купува стратокастър от магазин в Манхатън, се чувства толкова притеснен, та дори не желае да пробва инструмента. "Просто ми я опаковайте". Групата не желае друг да дърпа струните, защото веднага вижда как новоизлюпилият се китарист, благодарение на непознатата китара, има напълно различен подход към писането на песни. И дава на останалите повече пространство за изява за сметка на солата и пауър акордите. Гаражният рок, който Cave дрънчи на китарата си, е допълнен с много блус. На места вихрите са навели дори повеи от психеделичния краут рок. И всичко можеше да е една голяма мешаница - ама не е. Това е албум, който с едната ръка ровичка из подмолите и тъмните коренища на "the best of... каквото се сетите", а с другата потупва настоящето - и то доста настоятелно - да се понамести, та той удобно да се настани в него.