EXODUS - "Let There Be Blood"

Машината за траш рифове Exodus реши да скъси времето между двете части на "The Atrocity Exhibition..." и да презапише и преиздаде култовия си дебют от 1985 година "Bonded by Blood". В огромна част от случаите, когато една група прибегне до подобна стъпка, единствената причина са парите. И няма какво друго да си помисли човек, като гледа примерите от последните години - яки албуми се презаписват и се пускат на пазара като нови (пример: Legion Of The Damned (2008) - "Feel the Blade" или Testament с техния "First Strike Still Deadly" от 2001 година). Приказки от рода "ама-младите-ни-фенове-да-видят-откъде-сме-тръгнали" или "решихме-да-покажем-как-ще-звучи-този-брадясал-албум-през-21-век", предизвикват само смръщени погледи и въпроси от рода на "абе, тия за мезе ли ни вземат?"
   И Exodus решиха да тръгнат по този път. И посегнаха не на кой да е албум, а на един от крайъгълните камъни на траш сцената. Класическия дебют на бандата от 1985 г. "Bonded by Blood", записан с оригиналния вокалист Paul Baloff (R.I.P.) - считан от мнозина за единственото гърло, което става за тази група, независимо, че е участвал само във въпросния винил. Първите мисли, които минаха през главата ми, още щом чух за намеренията на Gary Holt и компания бяха "тия защо се поругават с паметта на Paul Baloff, нямат ли си друга работа, ами искат да опорочат А-то и Б-то на траша. Какво му има на оригинала, при положение, че и днес звучи много по-комплексно и професионално от доста съвременни записи. Въобще, ако изключим техниката, с която е записван, албумът няма кусури. Но тогава с това са разполагали. И какво им пречи романтиката на онези пионерски години, та искат да я заровят"? Още повече, че от онзи златен състав са останали единствено кралят на рифовете Gary Holt и барабанистът Tom Hunting, който си идва и си тръгва, когато му скимне. Добре, обаче, продължението ми отвори очите - че албумът ще бъде презаписан в памет на Paul Baloff (?!?).
   Изданието е вече факт. Но с нов китарист (Lee Altus), нов басист (Jack Gibson) и ново гърло зад микрофона (Rob Dukes). Фактически "Let There Be Blood" е записан в съвсем нов състав, като изключим, разбира се, по-горните двама герои. Името на диска е променено и показва точно това: от "Bonded by Blood" на "Let There Be Blood". И кръвта наистина тече. Обложката е друга - не мога да си кривя душата - новата е много по-зрелищна. От 1985-а досега техническият прогрес в звукозаписа е значителен. Другото различно е, че в "Let There Be Blood", песните звучат много по-агресивно и много по-яростно. Звукът е изчистен и полиран и в това няма нищо странно, като се има предвид, че по него е работил вездесъщият Andy Sneap. Като беквокалисти се изявяват една камара музиканти под името Satan's Choir (няма да ги изброявам), което носи повече плътност. Тук трябва да отбележа, че с всеки диск Rob Dukes се справя все по-добре със задачата да бъде гласът на една легендарна банда, каквато е Exodus. Убедихме се в това и на живо през август 2008-а в Каварна. Самият той започва все по ушенабиващо да звучи като кръстоска между Baloff и Steve "Zetro" Souza, което е само в негов плюс. В този диск, обаче, резултатът не е много задоволителен, защото Dukes не може да достигне маниакалността на Paul от дебюта. Но това, което не мога да разбера, е защо от групата не са презаписали композициите и върху тях да наложат гласа на Baloff. Поне в една-две песни. Все пак не живеем в средата на 80-те. И тук примери, колкото щеш. Както и да е. Към новото съдържание е прибавена композицията "Hell's Breath" от демо периода на бандата - песен с риф на оригиналния китарист на Exodus Kirk Hammet. Риф, който по-късно се появява в "Trapped Under Ice" на Metallica. Като продукция и изпълнение "Let There Be Blood" е класи над "Bonded by Blood". Като чувство и значимост е под нулата, за разлика от оригинала. Независимо, че са се справили отлично с нелеката задача "старата песен на нов глас", Rob Dukes, Gary Holt, Lee Altus, Jack Gibson и Tom Hunting не са успели в най-важното - да уловят духа на времето, да представят бурята от чувства, да пресъздадат онези луди, луди години, когато "се каляваше стоманата". Защото са превърнали "Let There Be Blood" в поредното заглавие в дискографията си, независимо от "безкористните подбуди". Оценката? Десет!!! За "Bonded by Blood"! За "Let There Be Blood" - 10 за продукцията. Останалото не се наемам да оценя или може би и това ще стане. Всеки гони някаква цел. Всеки има причини да направи или да не направи нещо. Започнах ревюто с това, че не съм привърженик на презаписаните албуми. След като чух "Let There Be Blood", позицията ми се бетонира. От подобни "трибют" заглавия няма абсолютна никакъв смисъл. Защото едно нещо се прави тогава, когато му е времето. Пък било то и през 1985-а година.