DEFTONES - "Diamond Eyes"

Докато търпеливо изчакваха титулярния си басист да превъзмогне състоянието на кома, което в крайна сметка успя да открадне половин година от живота му, Deftones замразиха проекта с работно заглавие “Eros" и оставиха материалът, записан с Chi Cheng зад дебелите струни, да отлежава до пълното възстановяване на азиатското фънк чудовище. Но след като така и така животът продължава, шумната бригада на Chino Moreno не отвърна глава пред споходилата я творческа муза и се изкуши да втренчи очи в диамантения й поглед.

   Предстартовият адреналин, циркулиращ в куплета на едноименната "Diamond Eyes", задава убедително темпо на албума, но в припевите краката на парчето потъват в прекалено подсладена мелодичност и за момент се прокрадва съмнение дали групата спринтира в правилния коридор. За щастие нещата бързо застават по местата си и напомпаните мускули на "Royal" връщат надеждата за добро класиране. И тук се натъкваме на меки вокални пасажи, но те съвсем не са така натрапчиви и служат като перфектна смазка за зъбчатите колела на адската машина Deftones. Без да си дават и секунда почивка невъзмутимите рифове на Stephen Carpenter прорязват бръчки върху лицето на "CMND/CTRL". Бесовете в гърлото на Moreno за пръв път се отприщват в пълна степен и започват да раздават шамари наляво и надясно. Допълнително объркване сред потърпевшите внася нервното темпо на "You've Seen the Butcher", задавано от ритмичните гонитби между барабаните на Abe Cunningham и останалите инструменти.

   Първите разсъблечени от дисторш китарни щрихи се появяват чак в "Beauty School". Блендите на Carpenter тук са в олекотена даркуейв стилистика, а цялостното звучене на парчето е развлечено и щедро проветрено с деветдесетарска атмосфера. Върху това ярко контрастира шизофреничната постройка на "Prince". Синтетичните машинарии на Frank Delgado отварят звукови кратери и вокодерните писъци на Moreno ту се стичат по стените им, ту се гърчат върху ритмично-рифовите мравуняци. Хитовото звучене на филмирания първи сингъл "Rocket Skates" отново натиска педала на газта, докато басът на гостуващия специално за конкретния албум Sergio Vega /от Quicksand/ продухва с топлия си дъх клапите на подскачащия нервно двигател. Около най-продължителното забавяне на хода - баладичната "Sextape" отново витаят призраци от 90-те. Тук Moreno превключва необятното си гърло на позиция "фина механика", а композицията силно напомня на алтернативните образци на The Smashing Pumpkins от (вече не толкова) близкото минало.
   Разконцентрираните от почивката "Risk" и "976-EVIL" бавно, но сигурно влизат в крачка. Рифови скални образувания тук-там надигат глави над прииждащите на талази мудни дуумаджийски вълни, които удължените фрази в еднотипна тоналност на Moreno умело разбиват. За да проправят път на най-енигматичната песен в албума - "This Place Is Death". И макар закичена с мъгливи ридания вместо с лавров венец, музиката на гневните калифорнийци прекрачва финала с гордо изправена глава. А по челото й вместо пот избива стъклено недоверие, изстискано от бетонните пори на големия град.

   В "Diamond Eyes" Deftones за пореден път демонстрират арогантност по отношение на предразсъдъците и агресивен реализъм. При това - напълно основателно. Модерната психология не вярва на сънища. Фройд отдавна е мъртъв, а и тя е родена и оцеляла на улицата. Там, където сивото равнодушие ежедневно и го зачуква. Далеч от всякаква романтика.