SODOM - "In War and Pieces"

Войната отново започна! Три години след презаписа "The Final Sign of Evil" оръжията отново косят, а реките от кръв са все по-пълноводни. Свистят куршуми, избухват мини, хвърчат крайници, смъртта е навсякъде. Е, текстовете не са толкова брутални и директни, както в миналото, а малко по-философски. Но смисълът е същия. Най-неприятното в случая е че първият, паднал в новия сблъсък, е от лагера на победителите. След като издадоха 13-ия си албум, един от най-стабилните състави на Sodom вече е в историята. След 13 години и 5 диска барабанистът Konrad "Bobby" Schottkowski вече не е част от групата. Но пък е участвал в един от най-добрите албуми на бандата - новия "In War and Pieces".

   С годините при групите, които продължават да са на сцена, се наблюдават две тенденции - или издават все по-качествени албуми, или се оплитат в посредственост и то така, че не могат да спрат. Примерите са много. С "In War and Pieces" Sodom определено са от първите. Личи си натрупания 30-годишен опит. Личи си и взаимодействието между музикантите, независимо от последвалите събития. Личи си, че върху този албум е работил извънредно много китаристът Bernemann. Песните изненадват с многопластовата си мелодичност и солата. Чичо Tom Angelripper следва шаблоните от "Sodom" (2006) и прави извънредно разнообразни вокали - от дет ревове, през блек, до траш изстъпления и вокални линии, напомнящи изключително много Mille Petrozza от Kreator.

   Всъщност Sodom винаги са били най-праволинейната група от "Светата троица" на немския траш, но за сметка на това - най-влиятелната. Дори и в световен мащаб момчетата от Есен могат да съперничат на кралете Slayer.

   С "In War and Pieces" праволинейността отива в историята за сметка на разнообразието. Бившият вече Bobby, свирейки лебедовата си песен, показва класа зад ударните. Китарната работа е по-добра дори от еталона "M-16". С годините Sodom успяха да обединят феновете на дет, траш и блек метъла. Сега на тяхна страна ще застанат и почитателите на по-леките екстремни жанрове. В албума са вмъкнати мелодични дет пасажи, а олдскуулът е доста позагърбен, но не и забравен. В много от парчетата Tom Angelripper и компания се заиграват с прогресив метъла - "The Art of Killing Poetry" е една от най-силните композиции в албума. А той започва под напрежение с акустична мелодия, преливаща много бързо в едноименната "In War and Pieces". "Through Toxic Veins" е събрала в себе си десетки години агресия, която се пренася в "Nothing Counts More Than Blood", песента с един от най-запомнящите се припеви. 11-те композиции в албума са толкова "живи", че биха предизвикали ядрен взрив, изпълнени на концерт. Същото очаква и онези, които си ги пуснат у дома. Само жертвите ще са по-малко. И кръвта също. Проверете дали сте цели след разнообразието, пилящият риф и надутия бас в "Feigned Death Throes", урагана "Knarrenheinz" и хеви ориентираната "Styptic Parasite". За любителите на осемдесетарския звук е "Hellfire".

   Като бонус към диска е добавен запис от шоуто на немците от "Wacken Open Air 2007". За отбелязване е и най-кървавата обложка в историята на групата и една от най-чистите продукции, които Sodom са предлагали някога (а те никога не са се славели точно с това). Друга изненада са чистите китарни партии и началото на "баладата" "God Bless You".

   "In War and Pieces" ще се хареса на всички. Дори и на онези, които изоставиха бандата някъде около "Agent Orange" (1989) и "Better Off Dead" (1990). Защото Sodom са си Sodom, независимо колко рядко или колко често издават. Те са като любимата ти нашивка, или бира, или тениска за концерти. Ще направят всичко така, както трябва, за да не предадат нито себе си, нито феновете. Които винаги са били на първо място за групата. Останалото е взаимно уважение. И "In War and Pieces", разбира се!