KORN - "The Path of Totality"

Какво се случва с някои болни хора? Преливат им свежа, здрава кръв. С други думи, нов живот. А бейкърсфийлдската четворка Korn несъмнено имаше нужда от вливане на поне една банка - и ето го "The Path of Totality" (2011). От началото на новото хилядолетие Korn, които бяха в предните редици на нюметъл вълната, бавно, но сигурно потънаха в собствено обезличаване, в автоцитиране и кадрови смени. И тъкмо беше дошъл моментът да мислим за отписването им, особено след "Untitled" (2007) и "Remember Who You Are" (2010), но не би - "The Path of Totality" е завръщане буквално с дръм и трясък. Дъбстеп гръм и трясък. Ако смесването на метъл, дори и той „ню", с модерни електронни стилове ви изглежда най-малкото нехигиенично, няма смисъл да търсите нещо в новия албум, а и навярно не бихте и посегнали към него. Korn здраво стъпват в музиката на 2011 г., без да гледат 15 години назад, а новата им формула може и да отблъсне някого, но пък има потенциала да спечели мнозина.

   "The Path of Totality" можеше да бъде пореден албум на Korn, но и дебют на напълно нова и непозната група. Оригинален и по форма, и по съдържание, "The Path of Totality" е атмосферичен, мрачен, изпълнен с напрежение и нервност, подклаждани от разкопаващия нова територия дъбстеп ритъм. Ако етикетът „дъбстеп" не беше предварително прикачен към излизането на албума и имената на участващите продуценти от дъбстеп сцената (Skrillex, Noisia, Excision, 12th Planet, Kill the Noise) не бяха известни, съвсем вероятно "The Path of Totality" би изглеждал толкова индъстриъл, колкото и „ню". А може би изобщо не „ню". След постепенното заглъхване на нюметъл вълната с пик около милениума, Korn с "The Path of Totality" напускат една остаряла черупка и "Chaos Lives in Everything", "Kill Mercy Within", "Bleeding Out" и "Way Too Far" очертават новия профил на групата. Нов, колкото и стар. И вокалите на Jonathan Davis са същите, и темите на текстовете отново приковават разпънатата между гняв, страхове и страдания крехка човешката душа - но изобщо не звучат като претоплено клише, звучат истински, искрени. Басът на Reginald "Fieldy" Arvizu, повдигнат на настойчивите, къртещи дъбстеп ритъм вълни е все толкова откроен, колкото бе и в "Life is Peachy"(1996) или Follow the Leader"(1998), но и подсилен от приток на нова кръв. Korn са тук, пак са Korn, но сякаш изобщо не им тежи бремето на времето или миналото - свежата кръв движи старото тяло към съживяване.

   Дотук с метафорите. Още първите пуснати парчета от албума - "Get Up!" и "Narcissistic Cannibal", както подсказаха какво да очакваме, така и поляризираха. Някои харесаха "The Path of Totality" след излизането му въпреки първоначалната уклончивост, други никога няма да видят в него нещо забележително. Но фактът е, че такъв радикален завой може би никой не е очаквал. Може би всеки е очаквал групата да остане и тъпче на едно място, произвеждайки конвейерно еднообразни албуми, лежейки в концертните си изяви на стари лаври от 90-те. За сметка на това Davis признава, че "The Path of Totality" вероятно е най-балансираният албум на Korn. И затова "path of totality" е пътеката към съвършената форма и съдържание, към пълното постигане на целите - да бъдеш на правилното място в правилното време. Дори и на пръв поглед да бъде наричан експеримент, един еретична мисъл се върти в думите на Jonathan Davis - че "The Path of Totality" е може би и повече от единичен експеримент, че е "future metal" - прозорец към звука на бъдещето. Немалко групи бавно (или бързо) се търкулват към забвение след като превалят върха, малко групи намират нови върхове. Бейкърсфийлдци явно още могат добре да се катерят, защото в "The Path of Totality" пулсира именно Korn-овският живец, впит в плъзналия (наелектризиран) мрак в музиката им, показващ, че както те бяха водачите на нюметъла някога, така няма да следват днес. Така че - следвайте лидерите.