SYMBOLIC - "Ad Hoc"

Варненските машини Symbolic са в бизнеса още от 2002-ра и са първите, които поднасят на местните фенове нещо по-тежко от пънк. Това трябва да знаете, ако сте от по-младото поколение, а за повечето български екстремисти групата няма нужда от представяне. 12 години по-късно, когато разпалената от тях варненска сцена е в разгара си с групи като Day Of Execution, Il Pasaro, lieVeil и ViolentorY, Symboli-ците отново са начело с третия си албум, "Ad Hoc". Три албума изглеждат малко за толкова време, но когато ги създаваш изцяло със собствени усилия и лишения, заобиколен от враждебната българска реалност, цифрата всъщност е стабилна.

   "Ad Hoc" е записан в познатия състав - Станимир "Ставри" С. (вокали), Ники Б. (китари), Пламен М. (бас), а на барабанисткия "трон" сяда Светльо Димитров. Всичко (без страхотната обложка, дело на Павел Попов) е дело на четиримата, включително записите в собствената репетиционна и продукцията. Доказвайки народната мъдрост, че на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам, албумът може да се похвали с най-ясния звук, постиган от групата досега. Като за първи опит Ники Бонев се е справил много добре с тежката аудио-инженерна работа. Пропуски има, разбира се, но няма нещо, което да ви попречи да се насладите на песните - това е най-важно.

   Единици са групите в световен мащаб, които добре знаят какво искат феновете и им го дават, същевременно удовлетворявайки потребността си да експериментират. С "Ad Hoc" Symbolic отново успяват да се утвърдят и да изненадат. Този път групата е на траш-вълна, като дори е сътворила жестока ода в почит към жанра - "Hordes of Metal". Разбира се, момчетата не пропускат да обиколят и други измерения на метъла. Албумът започва с изящна акустична композиция в памет на титулярния басист Никола, починал през 2006 г. Следва "The Final Destination" - резачка на високи обороти с класически траш мотиви. "Nailed" съчетава ритмичните нискочестотни рифове на Бонев с гърлено пеене от Ставри в нещо, което сякаш се е появило по средата между "AJFA" и "The Black Album" на Metallica. "Saved" принася още повече технични рифове и прогресив-рок отклонение към траш-настроението. "Lost" изпъква с нетрадиционен за метъла ритъм на барабаните и мощен брейкдаун в края. "I Am" и "Fear" напомнят на чий албум отговаря името на Symbolic с дози мелодия и разчупени аранжименти. И накрая, инструменталът "How Long" едновременно действа като тестова площадка за седемструнната китара на Бонев и задава полагаемия се въпрос - колко дълго ще чакаме следващия албум на варненците? Според Ставри този път може и да не минат две години, но кой знае, в тези смутни времена…

   Като цяло "Ad Hoc" е поредният силен албум на варненските ветерани, и отличен повод да се откъснеш от "лайкването" и "хейтването" на виртуални неща, за да посетиш някой от предстоящите им концерти из родината. Много по-забавно и истинско е, честно.