SYMBOLIC - "Divide Et Impera"
2010, Самиздат
Историята за "трудния втори албум" отново намери своето потвърждение. Главните герои са варненците Symbolic - култова родна банда с още по-култов дебют. Тогава всичко изглеждаше наред. Макар и трудно албумът беше факт. Всички го искаха. Не само групата. Феновете също, защото с траша, който експлоатираха, Symbolic спечелиха мнозина. И тези мнозина получиха "Mea Culpa..." и 28:39 минути безкомпромисност. Един от най-добрите траш дебюти у нас. Това се случи през 2006-а година. Имаше надежди за втори. Обложката му се появи през 2008-а. Всички очакваха да чуят и съдържанието, обрисувано с нея. Уви. Минаха още две години. Изтече много вода и групата претърпя огромни катаклизми. Загуби басиста си - Никола Николов - Кольо Хелоуийна - едва на 33 г. Промени състава си. Няколко пъти. След като срещнаха неразбиране и с потенциалния издател, момчетата взеха всичко в свои ръце. "Divide Et Impera" е вече факт.
Отзивите за него? Повече от положителни. Първото, което се набива на уши, е крачката - огромната крачка напред. И като звук, и като композиране, и като работа. Свиренето е много повече от шаблонното "на ниво". Музиката се лее от 12 композиции. 46:54 минути "Разделяй и владей" - така се превежда от латински "Divide Et Impera". Самият диск следва същата съдба. Първата част разделя настоящето от миналото. Създадена е, когато Кольо беше тук. Линията от "Mea Culpa..." смело си проправя път през петте парчета. Величественото начало "Divide: Intro", захвърля с оглушителен трясък в "Instead of You" и превърналият се в хит брутален трошач "The Goddess" - задължителен на концертите. Препълнен с блек и дет. Песните преливат една в друга. Паузи няма. Не е и необходимо. Музиката трябва да се слуша без почивка. Symbolic са израснали. Следва пънкарливата "N.V" с текст по "Прощално" на Никола Вапцаров и безумно притегателен припев. Първата част свършва. След разделянето идва Вечността - кристална неравноделна виталност и Страданието - с красива акустична средна част, рамкирана в мелодичен насечен дет. Прогресия... и мухите пируват! Миналото си е минало, но не трябва да се забравя.
Втората част на диска показва новото лице на бандата още по-ярко. Грууви началото е "Impera: Normal Sins" - смазващите вокали на Ставри са опаковани в режещите рифове и соловите плетеници на Бонев и невероятната работа на Иво, чийто бас не играе ролята само на подложка и барабаниста Симо, който по-принцип си е извънземен. И докато първата част на албума минава като вихър, втората ти дава възможност да се замислиш. Тя е по-сложна. По-комплексна и по-наситена на емоции. По-богата. "Beast in Cage" е мнооооого тежка, толкова тежка, колкото могат да бъдат само Celtic Frost. "Burn the Remains" е колкото и мелодична, толкова и забиваща. Изненадата е пауър трепачът "Positive". Тук Ставри е зарязал разнообразието от ревове, наситили първите композиции и пее чисто. И се получава доста добре. Както "Mea Culpa...", и "Divide Et Impera" завършва с инструментал - близо деветминутната "The Realm of Sanity", в която има дори и... реге, и... всичко!
"Divide Et Impera" е адски разнообразен и силен албум. Албум, който не се слуша само веднъж. В дванадесетте композиции са натъпкани всички групи и стилове, които момчетата слушат и изповядват. Но това по никакъв начин не води до загуба на идентичност. Защото в основата е онзи така добре познат и приет траш/дет, който Symbolic изпълняват със солидна доза качество, сила и стил. А те го могат! Наистина добре!
Alatriste
Отзивите за него? Повече от положителни. Първото, което се набива на уши, е крачката - огромната крачка напред. И като звук, и като композиране, и като работа. Свиренето е много повече от шаблонното "на ниво". Музиката се лее от 12 композиции. 46:54 минути "Разделяй и владей" - така се превежда от латински "Divide Et Impera". Самият диск следва същата съдба. Първата част разделя настоящето от миналото. Създадена е, когато Кольо беше тук. Линията от "Mea Culpa..." смело си проправя път през петте парчета. Величественото начало "Divide: Intro", захвърля с оглушителен трясък в "Instead of You" и превърналият се в хит брутален трошач "The Goddess" - задължителен на концертите. Препълнен с блек и дет. Песните преливат една в друга. Паузи няма. Не е и необходимо. Музиката трябва да се слуша без почивка. Symbolic са израснали. Следва пънкарливата "N.V" с текст по "Прощално" на Никола Вапцаров и безумно притегателен припев. Първата част свършва. След разделянето идва Вечността - кристална неравноделна виталност и Страданието - с красива акустична средна част, рамкирана в мелодичен насечен дет. Прогресия... и мухите пируват! Миналото си е минало, но не трябва да се забравя.
Втората част на диска показва новото лице на бандата още по-ярко. Грууви началото е "Impera: Normal Sins" - смазващите вокали на Ставри са опаковани в режещите рифове и соловите плетеници на Бонев и невероятната работа на Иво, чийто бас не играе ролята само на подложка и барабаниста Симо, който по-принцип си е извънземен. И докато първата част на албума минава като вихър, втората ти дава възможност да се замислиш. Тя е по-сложна. По-комплексна и по-наситена на емоции. По-богата. "Beast in Cage" е мнооооого тежка, толкова тежка, колкото могат да бъдат само Celtic Frost. "Burn the Remains" е колкото и мелодична, толкова и забиваща. Изненадата е пауър трепачът "Positive". Тук Ставри е зарязал разнообразието от ревове, наситили първите композиции и пее чисто. И се получава доста добре. Както "Mea Culpa...", и "Divide Et Impera" завършва с инструментал - близо деветминутната "The Realm of Sanity", в която има дори и... реге, и... всичко!
"Divide Et Impera" е адски разнообразен и силен албум. Албум, който не се слуша само веднъж. В дванадесетте композиции са натъпкани всички групи и стилове, които момчетата слушат и изповядват. Но това по никакъв начин не води до загуба на идентичност. Защото в основата е онзи така добре познат и приет траш/дет, който Symbolic изпълняват със солидна доза качество, сила и стил. А те го могат! Наистина добре!
Alatriste
Други ревюта на SYMBOLIC