TANKARD - "Vol(l)ume 14"

Спокойно начало с акустична китара и след това веселяшки траш бяс с "Time Warp"! Групата с едно от най-яките лога в метъла отново е тук. Tankard предлагат на вашето внимание 14-тия (!!!) си дългосвирещ албум. Оригинално озаглавен "Vol(l)ume 14". Ако внимателно се вгледате в обложката на диска, ще видите, че в касата има точно 14 бутилки с бира. Символиката? Още шест албума и групата прекратява дейността си. Защото касата ще е пълна. По думите на Gerre. Това е целта пред бирените шкембета. Макар че това последното определение вече е малко пресилено. След като ни призоваха да останем жадни и дори те самите го сториха, сега и бутилките стоят непокътнати. Алкохолните изпарения се носят единствено от музиката. Която, както винаги през близо 30-годишната история на бандата, си е жизнерадостен, класически, немски траш! И още нещо преди да подложим на химичен анализ 10-те шота - явно призивът на групата от 2008 е дал резултат - особено при Gerre, който беше започнал да конкурира екватора. Днес дрезгавият вокалист е намалил теглото си драстично - поне с 50 килограма, което е направо геройство, като се има предвид колко бира бълват пивоварните в Германия.

   В ревюто на "Thirst" от 2008-а (прочети) стана ясно едно - анализ на нов албум на Tankard е и лесно, и трудно да се направи. Лесно, защото това е поредният албум на Tankard. Трудно, защото това е просто поредният албум на Tankard. За 50 минути не очаквайте никакви изненади. Ако сте слушали първите 13 албума на групата, значи сте чули и 14-ия. И все пак - тук песните са малко по-мелодични - с неокласически елементи като при "Fat Snatchers (The Hippo Effect)". В пореден албум художествената стойност на текстовете не се върти само около алкохола. Засегнати са и някои социални теми, като "Black Plague (bp)" (с вмъкнат риф от "The Four Horsemen" на Metallica) за скорошното нефтено замърсяване на Мексиканския залив, "Agents" e за икономическата криза и "Condemnation" (Steve Harris на баса и хармония ала-Accept) за ролята, използването и свободата на медиите - "You Tube", "Twitter", "PodCast". Останалото е купон! Както си личи и от видеото на "Rules For Fools" - как им отива на момчетата да се правят на идиоти. Но зад просташката им външност прозира сериозността на немския пияч. Музикално, композициите в диска са среднотемпови и бързи, с опростени рифове, запомнящи се епични хорови припеви, но предизвикват сериозни въпроси от рода на "дали има още какво да потроша по себе си и около себе си?", "абе, на тези зъби мястото им не е ли в устата?" или "да не би да съм станал японец, че са ми толкова затворени очите, пък не съм си лягал?" Тук - "The Agency" предлага интересен мелодичен микс от техничен трашок с прогресив насоченост. "Weekend Warriors" не е интерпретация по Iron Maiden, а е за отрудения и смачкан представител на обществото, който си мрази работата, работи от 9 до 5, мечтите му отдавна са в канала, но през уикендите (е*аси и яката българска дума) се преобразява, защото "във вените му тече хеви метъла" и "свири, за да оцелее". Малко по Manowar-ски. Яростната и комична "Beck’s In The City" описва трудната съдба на нежния пол от металното братство. Въобще, бандата не е изневерила нито на себе си, нито на феновете. Има хумор. Има траш. Значи сте се натъкнали на Tankard. Албумът ще мине и замине. Ще го чуете милион и двеста пъти и след това ще забравите за него. Но преди това ще се поизпотите и с налудничав поглед ще се питате наистина ли този опростен, немски траш е толкова зарибяващ? Отговорът е - ДА!!! И после ще посегнете към следващата "бутилка с кехлибарена течност" от познатата и любима марка. Защото ако си мислите за бира и траш метъл, обединяващото звено е, разбира се, Tankard.