TARJA - "Colours in the Dark"

Преди да пристъпите към слушането на този албум, издаден между няколко гостувания в България, е добре да знаете, че няма да намерите много метъл в него. Това е полезна информация дали изобщо да посветите около час от живота си да изслушате творбата, обект на настоящето ревю, или изобщо да игнорирате новото произведение на скандинавската певица. Tarja Turunen все повече се отдалечава от някогашното си амплоа на фронтдама на метъл банда и вече твори в стил, който може да се нарече симфоничен рок, с елементи на поп, готик и метъл. В това естествено няма нищо лошо, напротив, право на всеки изпълнител е да търси собствена жанрова идентичност. Проблемът е, че Tarja толкова неистово иска да излезе от сянката на Nightwish, че постига обратния ефект. Албумите й все още не звучат достатъчно независимо, самоуверено и на нивото на огромния й певчески талант. Всъщност тя подсъзнателно повтаря част от грешките в последните творения на Tuomas Holopainen и компания, а именно изкуствено удължените и усложнени композиции. Въпреки, че посочените недостатъци присъстват в "Colours in the Dark", албумът има безспорни достойнства. Очаквано, едно от тях е доброто вокално изпълнение. Друг положителен момент в новата творба е по-оригиналната инструментална изява в сравнение с предходните два самостоятелни рок албуми на Tarja. При последните определено се наблюдаваше прекалено доминиране на гласа, което лишаваше творбите от подобаващо развитие и разнообразни изразни средства.

   "Colours in the Dark" започва много силно под барабанен ритъм и мелодия на болеро. Това е интрото на "Victim of Ritual" - ударно, запомнящо се парче, едно от най-добрите в албума, издадено също като сингъл и пресъздадено в естетичен, въздействащ клип. Напрежението не спада с малко по-лиричното "500 Letters", където чуваме и кратки, но добре вплетени блус сола. "Lucid Dreamer" започва интригуващо със зловеща мрачна мелодия и постепенно разгръщане на вокалите, но парчето "пада първа жертва" на ненужното и изкуствено удължаване, като около средата е вмъкнат пасаж само с хаотични звуци и нашепващи гласове, без който песента спокойно може да мине. Следва един от хитовете на албума, също издаден като сингъл, "Never Enough". "Mystique Voyage" е по-бавна песен, където може максимално да се насладите на красивия глас, набиращ все повече обем и сила в развитието на песента, да се отпуснете и да се оставите да ви води някъде извън този свят. Дори "опашката" от звукови ефекти се вписва в магията. Кавърите, правени от Tarja, не се радват на добра слава, но при нежната интерпретация на "Darkness" на Peter Gabriel е подходено с внимание и грижа, като е постигнат приятен резултат. Изпълнението далеч превъзхожда упражненията върху "Poison" на Alice Cooper и "Still of the Night" на Whitesnake. Внимание заслужава последната композиция - "Medusa", с гост-вокалист Justin Furstenfeld от Blue October. Това е едно от най-добре издържаните като оформление и развитие парчета в албума. Освен чудесната хармония на вокалите, аутрото с близкоизточен привкус придава екзотичен завършек на "Colours in the Dark".

   Въпреки че има две-три песни, които биха могли да се причислят към категорията "пълнеж", новото произведение на Tarja определено ще донесе приятни моменти на феновете. Не може да се каже обаче, че творбата е изпълнила една друга задача - така желаната решителна крачка за постигане на ярък собствен облик.