TARJA - "What Lies Beneath"

Ако "My Winter Storm" беше проходилката за самостоятелната кариера на финландската певица Tarja Turunen, то с третия си солов албум и втори с рок и метъл насоченост - "What Lies Beneath" - тя вече прави сигурни крачки в посока изграждане на собствена музикална физиономия и славното й минало с Nightwish все повече се превръща в далечен спомен.

   Още в началото на албума трябва да има табела „Внимание - праг!", защото въвеждащата песен е препятствие, което или ще ви откаже изобщо, или ще ви запали още повече да изслушате докрай "What Lies Beneath". В несъмнено най-смелата си и разчупена композиция досега - водевилната "Anteroom of Death" - Tarja ту пее в преекспонирано театрален стил, сякаш сложила маската на сладка порцеланова кукла, ту пуска гласа си върху твърда рифова подложка в бързо темпо като дива валкирия. Когато се включва и германската акапелна пауър метъл трупа van Canto, песента достига своя пик. Сравнения с „Bohemian Rhapsody" на Queen не са напълно неоснователни.

   Макар че оттук нататък албумът силно страда от липса на оригиналност, "What Lies Beneath" продължава да редува усмихнатите и озъбените маски, нежността и горчивината, удоволствието и болката. В този огледален свят е трудно да се каже коя е истинската Таря, но може би именно това е целта й - в текста на "Underneath" тя пее: "The more I show, the less they know".

   Специално внимание заслужава дуетът с Phil Labonte от All That Remains, "Dark Star". Песента се впуска в интригуващо ориенталско интро и хващаш риф от виолончелото на Max Lilja и макар че гостът предимно подкрепя с вокалите си примата Tarja, има и самостоятелни партии, а крясъците и ревовете му към края на парчето правят приятен контраст с полирания и бляскав глас на финландката.

   "Until My Last Breath" и "Falling Awake" не случайно бяха първите сингли, които предшестваха излизането на албума - увличащите им мелодии, макар и да са далече от богатите и брилянтни опуси на Tuomas Holopainen, носят силен заряд и лесно се запомнят и припяват, а и определено са огромна крачка напред в сравнение с твърде разпилените и неуверени композиции от "My Winter Storm".

   Сред баладите, в които - няма да се уморя да повтарям - гласът на Tarja искри в пълния си блясък - се откроява "Underneath" с успокояващото пиано и вълнуващия си текст. "In For A Kill" и "Little Lies" пък са от по-твърдите песни в албума, където мелодичните линии са малко предизвикателни и нетрадиционни, но пък припевите дълго остават в паметта, а умелото използване на Словашкия филхармоничен оркестър в "In For A Kill" внася частица от грандиозността на филмовата музика. Барабанният дует на Mike Terrana с Will Calhoun от Living Color в "Crimson Deep" е разочарование - среднотемповата песен не позволява впечатляващи ударни дуели.

   Огромният минус на "What Lies Beneath" е слабата роля на групата около Tarja. И тъй като на всички е ясно, че певицата е събрала около себе си само изключителни музиканти - от лудия ударник Mike Terrana до опитния челист Max Lilja - проблемът е не толкова в способностите на инструменталистите, колкото в продукцията, която пресилва гласа на "финландския славей". Няма съмнение, че Tarja пее безупречно и омагьосващо, но все пак всеки уважаващ себе си метъл албум (за какъвто претендира и този) се крепи на здрава шестструнна работа. Не че Alex Scholpp не е свършил своята, но рифовете на места бледнеят, а солата са предимно плахи и неубедителни. Изключение е "Until My Last Breath" (хубаво соло, но кратко) и, разбира се, сингълът "Falling Awake", където гост-участие записва не кой да е, а самият магьосник Joe Satriani с огнен и удивителен в лекотата си шред.

   Интерпретацията на Tarja на поредната "жертва" от рок и метъл класиките за щастие този път е оставена като бонус в специални издания на "What Lies Beneath". В предишния албум под ножа й падна "Poison" на Alice Cooper, а сега идва ред на Whitesnake и "Still of the Night". Макар че студийният запис на кавъра на Tarja звучи по-приемливо от живото й изпълнение в Каварна през юли 2010 г., което изправи доста коси, посредствеността продължава да го задушава. Гост вокали тук записват братята на певицата Tony и Timo Turunen, но това си заслужава да се спомене просто като любопитен факт. Tarja казва, че средната част на "Still of the Night" й е любима и там наистина тя пуска гласището си на воля в цялата му оперна грандиозност, но тази проява граничи с откровено перчене.

   Докато несъмнено в наследника на "My Winter Storm" Tarja показва доста повече в композиционен и авторски план, има още какво да се желае в посока баланс между нея и музикантите й. Финландката успя да се отърси от оковите на миналото си и да освободи творческия си потенциал, сега остава да позволи и малко повече на групата си.