TARJA - "The Shadow Self"

На Tarja най-сетне ѝ се получи. Отне ѝ доста дълго - 11 години след напускането на Nightwish и девет години след първата ѝ самостоятелна творба със собствени композиции "My Winter Storm" (2007). Може би на финландската прима ѝ трябваше време да се успокои, може би трябваше да стане майка, за да преосмисли приоритетите си, но добрият резултат е налице. Новият албум "The Shadow Self" е това, което феновете ѝ търпеливо чакаха да получат - напълно оформен собствен облик, силни, хващащи композиции и вече нито следа от комплекси към миналото.

   Творбата започва остро с "Innocence" - парче, което носи много силен заряд и към което беше направен клип със съдържание против домашното насилие. Към "No Bitter End", която е третата песен от албума, също излезе видео. Между двете избрани за рекламни парчета обаче, като нешлифован диамант, но не по-малко ценна е композицията "Demons In You", в която като гост-вокалистка се изявява Alissa White-Gluz от Arch Enemy. Още тук, преди да сме се спрели на още забележителни моменти от "The Shadow Self", ще разкрием, че в него няма слабо парче, няма пълнеж, само една малка странност накрая, но за нея ще стане дума по-нататък.

   Около два месеца преди излизането на "The Shadow Self" Tarja издаде диск, който може да се нарече "предистория" на творбата, със заглавие "The Brighest Void". В него също има интересни композиции, други версии на някои от песните в основното издание, т.е. все неща, които са от интерес за феновете на певицата. Но също така тук изпълнителката си е позволила да си "поиграе" и да "разтовари" бъдещия албум от това, което би го претрупало и нарушило добрата конструкция.

   "Love To Hate" е по-мрачно парче, но в него много добре се разкрива още едно достойнство на "The Shadow Self" - балансът между глас и инструменти. Прекаленото доминиране на гласа и липсата на забележителна изява на инструментите, които на места се свеждаха само до съпровод, бе едно от нещата, за които бяха критикувани предишните творби на Tarja. Естествено никой не желае красивито драматично сопрано да се заглушава от гръмка полифония, но в новата творба по-лиричните моменти са подчертани от изразителни пасажи на пиано, а по-тъмните и трагичните, както в "Love To Hate", са илюстрирани с тежки китари, които придават дълбочина и голяма убедителност на настроенията.

   "Supremacy" е кавър на Muse, към който Tarja е подходила много внимателно, сякаш през тънък разрез е прокарала гласа си фино, така че да не наруши структурата на песента.

   "The Living End" е по-меланхолично парче, сменящо настроението след по-императивната "Supremacy" към театралното "Diva", което на моменти прилича на част от оперета или мюзикъл. "Eagle Eye" е включено и в "The Brighest Void", но в изпълнение на друг музикантски състав. Мъжките вокали в песента се изпълняват от малкия брат на Tarja - Toni Turunen.

   "Undertaker" и "Calling From The Wild" носят заряд на мрачна агресия, която е доста осезателно настроение в цялата творба и добре импонира на заглавието "The Shadow Self".

   Като финал следва едно странно решение. Композицията "Too Many" е обявена с дължина 12 минути и 54 секунди. Малко преди седмата минута обаче парчето свършва и настъпва около три минути тишина, след което на 10.49 започва т.нар. "скрита песен" - "Hit Song". Не става ясен смисълът от присъствието на това кратко и доста хаотично парче, но в наши дни сякаш е някаква мода да се включват всевъзможни приумици в музикалните албуми и Tarja също се е изкушила да направи нещо подобно.

   Независимо от леко ексцентричния край "The Shadow Self" е най-зрялото и добро оформеното произведение от соло кариерата на Tarja Turunen досега, а феновете се надяват това да бъде само началото на дълго чакания път нагоре, какъвто предполага огромният и безспорен гласов потенциал на певицата.