U.D.O. - "Decadent"

"Decadent" ще даде на феновете на хер Dirkschneider и компания всичко, което искат. Албумът е добре композиран, безупречно изсвирен и зареден с гняв и енергия. В това отношение не се различава особено от предишната творба на групата - звученето е почти същото, а и двата албума са доста подобни композиционно.

   Това е и основният недостатък на "Decadent" - ако го пуснете непосредствено след "Steelhammer", вероятно няма да усетите кога от единия сте преминали в другия. Все пак, новият албум на групата е по-кратък, благодарение на което е и по-фокусиран, а пълнежи този път няма. Друг - и, може да се каже, по-съществен - недостатък са предизвикващите недоумение композиторски решения в някои песни. Странният припев на "Mystery" изисква няколко слушания, докато човек му свикне, но, в крайна сметка, предизвиква очаквания ефект, обаче прочувственият "актьорски етюд" в средата на "Pain" буди единствено смях - истината е, че без него песента вероятно щеше да е най-добрата в албума, а и подобен похват е използван доста по-успешно в заглавното парче.

   Положителните страни на албума обаче натежават над недостатъците. Привличането на Андрей Смирнов, а по-късно и на Kasperi Heikkinen, беше страхотно решение - никога преди китарите в музиката на U.D.O. не са звучели толкова добре. Прости, но ефективни и разнообразни рифове и технични, разчупени сола присъстват във всяка песен, а и останалите инструменталисти не остават по-назад. Басистът, Fitty Wienhold, за пореден път показва, че има причина да е вече близо две десетилетия в групата, а Francesco Jovino налага барабаните като за последно - и наистина му е за последно - в края на миналата година се раздели с групата и на негово място вече е синът на Udo, Sven Dirkschneider. А Udo си е Udo. Човек или го харесва, или не, но никой не може да отрече въздействието на гласа му.

   В композиционно отношение албумът оставя добро впечатление. В началото "Decadent" създава усещане за съвсем стандартен, праволинеен хеви метъл, и като такъв е натъпкан до пръсване с енергия. Спазен е необходимият баланс между бързи, среднотемпови и бавни парчета. При второ слушане обаче става ясно, че из целия албум са пръснати доста интересни идеи. Да, на моменти не работят съвсем добре, но много по-често удрят право в целта. Хипнотизиращо бавният риф на откриващата песен, "Speeder", успява да създаде усещане за изпепеляваща скорост, което владее слушателя през по-голямата част от албума, а убийци като вече споменатите "Decadent" и "Mystery" и продължаващата над седем минути "Words in Flame" газят като валяк. Разбира се, има я и задължителната балада - "Secrets in Paradise", издигната над средното равнище от интересната комбинация от акустична и електрическа китара, а веднага след нея идва "Meaning of Life" - увличаща сърцето песен, която със сигурност ще запомните.

   Когато става дума за нов албум на U.D.O., неизбежно се стига до сравнения с музиката на Accept. Ясно е защо става така, но сравненията - вече - са напълно безпредметни. Разликата между подхода към писането на музика на двете групи е достатъчно голяма, че ако не беше характерният глас на Udo, доста хора нямаше дори да забележат прилика. Влиянието на Wolf Hoffman и компания е налице, но двете групи сега са съвсем различни.

   "Decadent" си струва всяка секунда. Силен е, тежък и надъхващ. И много идеен - точно каквото се иска от един хеви метъл албум.