U.D.O. - "Rev-Raptor"

"Rev-Raptor" реве дружината още от първите акорди на новия албум на U.D.O. - тринадесети диск за Udo Dirkschneider с групата му и, разбира се, с 13 метъл химни в него. Хората не са фаталисти, а празнуват подобаващо фаталното си издание. Има банди, които вкарват в албумите си много по-малко песни, които омръзват още на втората. 50-те минути на "Rev-Raptor" не доскучават ни най-малко. Две години след "Dominator" неговото продължение под номер 13 няма начин да не бъде сравнявано с най-новото творение на т.нар. "предишна група" на хер Dirkschneider. Той и най-важният човек за него Stefan Kaufmann, имаха година, за да покажат кой все пак е истинският наследник на Accept. И това определено не е бандата, в която свирят Wolf Hoffmann и Peter Baltes. Защото над техните рифове гласът може да е само един - този на лидера на U.D.O. Колкото и да е добър "Blood of the Nations" - това определено не е Accept. И независимо, че Udo Dirkschneider има собствен проект, точно той се явява продължението на онази велика група. Така че знакът за равенство - Accept = U.D.O. е напълно логичен. "Rev-Raptor" надминава повечето от дисковете на бандата, издадени досега. Албумът предлага едни от най-добрите, хващащи и заразяващи композиции, които петимата зад името U.D.O. някога са създавали. Темпото варира от бавно - в чутовната балада "I Give As Good As I Get" или меланхоличната "Days of Hope and Glory", през средно в повечето композиции, до препускане, както в "Motor-Borg". Великолепните хорови припеви веднага хващат за гушата. Песните са кратки и стегнати с постоянна смяна на темите. Самият Udo прави най-разнообразните си вокали - от дрезгавите крясъци, с които е най-добре познат, до чисто и дълбоко пеене. Всеизвестно е, че това не е най-добрият вокалист, който се е раждал. И все пак Udo Dirkschneider е от онзи тип фронтмени, без които днешната метъл сцена би била немислима. И тихо, без постоянно да е в центъра на вниманието, продължава да изтъпява триони с гласището си. Ако отново се върнем на старата тема Accept или U.D.O. - оказва се, че не само солата на Wolf Hoffmann правят групата. Там задължително трябва глас, мелодии и хармонии, които изобилстват в "Rev-Raptor" - солиден албум, изкован с търпение и майсторство, с умение и опит в пещите на класическия немски хеви метъл.

   Примерите са във всяка композиция. Едноименната е силно повлияна от двойната китарна атака на Judas Priest, но с този глас получава съвсем нова визия. Рифовете са режещи, колкото и самият Udo. Сингълът "Leatherhead" показва мрачната и тежка страна на групата. Грейвдигърската "Renegade" е класически хеви метъл убиец. Интересно е решението на четвърто място да бъде поставена пауър баладата "I Give as Good as I Get". След която вихърът продължава с "Dr. Death" и химна "Rock 'n' Roll Soldiers", който достойно би стоял до класиките в "Metal Heart". Китарният тандем Igor Gianola и преквалифицирания барабанист Stefan Kaufmann е сътворил семпли, но ефективни и запомнящи се рифове и сола, които стоят под изнесените вокали и препращат към осемдесетте. Отделни примери за страхотната им работа са "Terrorvision" и "Underworld". Мистичната "Pain Man" е следвана от бойния химн "Fairy Tales of Victory". Краят с "Motor-Borg" и "True Born Winners" за пореден път доказва, че не трябва да свириш сто акорда в секунда или да сменяш темите непрекъснато, за да създадеш нещо смислено и интересно за слушане. Обложките на албумите стават все по-комикс ориентирани и талисманът Mastercutor, който се появи преди 4-5 години, започна да краси под различни форми всяка една корица на групата.

   След последните няколко албума предположението, че U.D.O. са влезли в коловозите на еднообразието, не беше далече от истината. Може би "Blood of the Nations" се оказа катализаторът дружината да запретне ръкави и да отговори подобаващо. Все пак със соловата си група Udo Dirkschneider вече има много повече албуми, отколкото с Accept. Последните, с него на борда, се превърнаха в легенда още през 80-те години на миналия век. Това очаква и U.D.O. Най-якото в тази група е, че никога не използва скандалите и фалша, за да стане известна. Всичко, което са постигнали Fitty Wienhold, Francesco Jovino, Igor Gianola, Stefan Kaufmann и Udo Dirkschneider е плод на способностите им като композитори и лоялността към феновете. Лоялност, която петимата си спечелиха със здравото бачкане. И продължават да го правят.