U.D.O. - "Steelhammer"

При новина за нов албум на U.D.O. на всеки му е ясно, че изненади едва ли ще има. "Steelhammer" продължава по пътя на типичния германски хеви метъл. Създаден и изсвирен подобаващо добре и с класата на опита. Но и самите U.D.O. няма да са U.D.O., ако все пак не включат по нещо ново и на пръв поглед несъвместимо с традициите на собствената им 26-годишна школа.

   14-ият опус в дискографията на тевтонците е издаден отново с две години разлика от предишната творба на групата. Сравнения с Accept е глупаво да се правят. Двете банди вървят по собствени пътища, свързани единствено в далечното минало. Това е поредният стабилен диск на U.D.O. Единствено броят на песните донякъде разваля удоволствието от него. Защото при 14 композиции винаги се намърдва и по нещо не толкова на ниво.

   "Steelhammer" е малко по-бърз от предшествениците си и се родее по скорост с изданията от първата част от историята на групата. Китарната работа на руснака Андрей Смирнов надминава по много показатели двойката Stefan Kaufmann - Igor Gianola (Kasperi Heikkinen стана част от групата, след като всичко вече е записано). Партиите му са много по-раздвижени, а солата излизат от познатите клишета. Рифовете са повече от директни. Ако не се случи нещо непредвидено, почеркът му, подкрепен от финландския младеж Kasperi Heikkinen, ще продължи да развива звука на U.D.O. Без разбира се да експериментира прекалено и да навлиза в територии, в които Udo Dirkschneider си е позволявал съвсем кратки забежки.

   Дискът предлага бойни химни като "Metal Machine" (с увличащите си хорови припеви) и "King of Mean" (с тоталните Judas китари), шлагери като "Never Cross My Way" и личната "When Love Becomes a Lie" (буквално изяли с парцалите половината хитове от елегантния "Russian Roulette") и хеви метъл резачки като "Death Ride" и "Stay True", в които преобладават мелодични сола и рифове на новата китарна атака.

   В "Steelhammer" обаче има и някои излишни момента. За броя на песните стана дума. "Take My Medicine" е тотално разфокусирана, а отварящите "Steelhammer" и "A Cry of a Nation" звучат немощно и разхвърляно.

   И дойде ред на малките парчета изненади, които майсторски са вплетени в структурата на албума и разнообразяват продукцията. Но без излишна патетичност. На първо място идва убийствената "Basta Ya", изпята на испански и пореден чуждоезиков експеримент след "Amamos la Vida" на Accept и руските "Плачет солдат" и "Trainride in Russia" ("Поезд по Росии"). Следва прочувствената балада "Heavy Rain" - епично съчетание на нешлифования Udo с пиано, към която е направен и видеоклип. В "Timekeeper" вокалите са изведени през ефект подобно на завръщането на хеви метъл легендата Halford в истеричното интро на "Resurrection". В лимитираното издание е поместена страхотната "Shadows Come Alive", одрала съдържанието на крайъгълния камък "Balls to the Wall". И в края финалът е забит с мащабните оркестрации на "Book of Faith". Експеримент с подобна посока U.D.O. си бяха позволили един единствен път - във веселяшката, нетипична за металната фабрика "Cut Me Out" от "Holy" (1999).

   С две-три композиции по-малко "Steelhammer" би бил перфектния хеви метъл албум - солиден, разнообразен като темпо и изобилстващ от увличащи и лесни за запомняне мелодии. Независимо от всичко обаче в диска прозира класата на интернационалната петорка, която си е все така на ниво вече 26 години и 14 албума. "Steelhammer" е поредният "Много добър" в дискографията на U.D.O.