VENOM - "Fallen Angels"

2011, Universal Music/Virginia Records

Привет, Cronos-е! Сигурно не ме помниш, ама ти бях писал, когато "Hell", предишното ви изчадие от 2008 г., поквари света. Може би използвам много силни думи за онова, което издадохте тогава, ама нали сте зли - върви с имиджа на групата. Не знам дали писмото ми тогава е стигнало да теб. Като слушам новото ви отроче, разбирам, че не си имал време да му обърнеш повече внимание. Та, затова реших пак да ти пиша. Все пак и повод има. Чух го аз този нов ваш диск "Fallen Angels". Значи - типично продължение на "Hell". Обаче и теб те е треснал фатализмът - 13-и албум, 13 песни в него, само липсва и композиция с "13" в името. Няма значение. Този пропуск ще го преглътна. Няколко думи обаче за състава - значи пак не издържа. Гласовете в главата ти явно не спират да мърморят, щом се раздели с брат си и включи русия Dante в триумвирата. Той да не е роднина на Данте Алигиери? Нали го знаеш - оня, който написа "Божествена комедия" - и по-точно първата част там, за толкова любимия ти Ад, дето го превъзнасяш по повод и без повод. Разказва се за разходки из деветте кръга и т. н. Гледам, че и в този албум не си останал длъжен на християнството и ония с пухените крила - сечеш, къртиш, проклинаш. Само така! Да знаят онези, що са приели светлината, к'во ги чака там долу, в Преизподнята. И че са тотално обречени, когато Падналите ангели се надигнат. Преди да ти понапиша впечатленията си от композициите още нещо - абе, много яко гласище извади. То верно, че Дяволът ти е плюл в гърлото, ама с тези вокали направо земетресения предизвикваш в Рая. Ония там сигурно се чудят откъде им е дошло. Не жупел, а потоци лава текат от гърлището ти. Направо втори Пъкъл клокочи там. Ама с един глас и един продран бас не става. Убеден съм, че ги разбираш нещата. Защо не понамали малко егото си за този диск? Питам, защото китарата на Rage ник'ва я няма. Забутал си я под четирите струни, с които проправяш пътя на мрака и ударните на Dante. Добре, че са солата, за да си проличи, че има и китара. Сигурно идеята ти е била да се завърнеш тотално към корените на Отровата, обаче нали знаеш, че това класическо наследство не ти е вече по възможностите. Не, бе, не се ядосвай, само си говоря. Другото е ясно - тук-таме NWOBHM, трашарийка, прото-блек (само като се сетя, как на света му изкочиха очите при появата на "Black Metal", сещаш се, нали?) и мнооооооооого пънк. Прави си като нареждаш, че "Пънкът нема умре"! Напълно съм съгласен с теб. Другото са песните. Браво за началото - още с "Hammerhead" и всичко е вече разфасовано. Обаче да бяхте посменили малко идеите в останалите 12 композиции, че се получава като при мастурбацията "секс, секс, ама не точно". Най-яките ви извращения идват точно в началото - с "Pedal to the Metal", "Laps of the Gods" и "Damnation of Souls". Ще започна от последната - браво! Интересна интерпретация на рифа от "Killing in the Name" на Rage Against the Machine. Подскачащо едно такова и лиричното отклонение в припева веднага приковава вниманието, като пирони в изгнила напречна дъска. "Laps of the Gods" ми хареса заради "откраднатото" от Anthrax. Сигурно Брадатият те е подучил - ама се е получило. И за "Pedal to the Metal" - виж сега, добро е парчето - даже е едно от най-сполучливите в диска. Има малко мейдънски следи. Рифът е един такъв завъртян, интензивността е като стрелата на Леголас във "Властелинът на пръстените" - онази с двойната употреба - първо ръга, после изстрелва. Но няма да ти обяснявам за какво още употребяваме думичката "pedal" на български. Едва ли ще че разбереш. Както и да е.

   За останалото - к'во да ти кажа - работата въобще не е добре. Албумът звучи по райски немощно. Предполагам, че си разговарял с оня, чието име започва със "С" и завършва на "атаната"? Стояхте отдясно на трона му. Заедно покорявахте слабите в миналото, червеите похапваха изгнила плът, а вятърът разнасяше прахта от кладите. Победите бяха сладки, нали? Сега закопаваш, плюеш жупел, къртите канари с останалите другари, ама вдъхновението ви е напуснало още на шестото нечестиво евангелие. От останалите черни брътвежи се откроява само злият инструментал "Lest We Forget". Ако искаш да предизвикваш изкривени лица от ужас, страх и изпразнени съзнания - така трябваше да заостриш всички зъбци от копието, което си подготвил, за унищожението на небесните орди. А не да ми тъгъдъкаш с менуорски патос в "Sin". Иначе и този път не сте успели да изградите бастионите на Рогатия. Започнали сте и в крайна сметка сте си останали с черните намерения. А, щях да забравя двата бонуса - много добри. Особено "Blackened Blues" - направо Дверите се отварят и останалото е тъма. Обаче виждам, че си в много близки отношения с Падналите ангели. На обложката не спят, ами се изсипват като вулканичен огън върху праведните. Яко сте я направили. Заедно с логото - това е едно от най-качествените неща в албума. Дано това писъмце да стигне до теб. Поне се надявам да стане. И следващия път, когато започнеш похода си отдолу, към оня горе - направи го, както в "Resurrection" - последното ти откровение, с което ударихте толкова безмилостно, че раните от покварата още не са зараснали. Там беше с онези двамата - спомняш ли си ги... Не вярвам да си ги забравил. Все пак с Mantas и Abaddon отворихте портите на Ада преди точно 30 лета и пуснахте пълчищата на воля. А сега, колкото и да се напъвате, дори и пушека от онези времена не можете да докарате.


111ooooooo

Alatriste




 Други ревюта на VENOM