VENOM - "Hell"
2008, Sanctuary Records
Скъпи ми Conrad Lant, Cronos-е!
Пиша тези редове и ги адресирам до теб, защото само ти остана в онова "чудовище" Venom. От което, като гледам, дори две капки отрова вече не могат да се изцедят. Спомняш ли си как навремето, когато се появи първото ви отроче, на целия музикален свят едва не му изскочиха очите. Онзи зъл, адски и чутовен дебют "Welcome to Hell"? А "Black Metal"? Направо разбихте представите за екстремизъм. Че и нов стил създадохте. И станахте пример за подражание. И дори със Сатаната воювахте. Но сделката, която тогава сключихте с Дявола, ви изигра лоша шега. Вместо да продължите да мачкате яростно жалките християнски душички, между теб, Abaddon и Mantas започна разкол. Машината взе да скърца и за някои от вас направо спря. И сега като гледам този състав на Venom нещо не си е на мястото. Сигурно се опитваш да направиш от групата семейна фирма. Защо? Защо не помолиш отколешния си приятел от Ада да възроди старата Троица. Защото, ще ме извиняваш за резките думи, но този нов албум, гордо наименуван "Hell", звучи като много лош демо запис на онези шрапнели, с които влязохте в съюз с Рогатия? Виждам, че се опитвате да се върнете към корените - направо да слезете в Пъклото. И те е обхванала една носталгия. Но с този диск, сте минали много, ама много далеч от там. Май сте объркали пътя, който сами прокарахте. Вярно, че албумът е най-тежкият, който сте записвали. Гласището ти е все така дълбоко и покварено, все едно самият Дявол е плюл жупел в гърлото ти. Дет метъл влиянията се забиват като козе копито в меката пръст. И траш рифове има. Вярно е също така, че за първи път се появяват и прогресив елементи - развили сте се и стъпката е сериозна. И дори за толкова години не си изгубил чувството си за хумор - омразата ти към САЩ продължава да бушува ("USA for Satan"). Спомняш ли си как горяхте американското знаме? Защото аз помня. Но този диск звучи като много лоша Б-страна на (прости ми, че споменавам тази така мразена дума от теб) библейския "At War with Satan". Започвате яростно със "Straight to Hell", забивате следващите два пирона в кръста - "The Power and the Glory" и "Hand of God". И до там. После Адът замръзва. И вашите напъни да запалите отново огъня, се провалят като падналия Ангел. Искри прехвърчат само при жуленето в "Stab U in the Back". Най-завършената ви композиция. Само за толкова ли ви стигнаха силите? Нали черпите с пълни шепи от трапезата на Брадатия? Уви, явно този път тя е била твърде бедна. Вашият "Ад" въобще не е страшен, дори не пари, а затопля приятно черните души. Това не е онзи "Ад", който познавам от класиките. В този "Ад", който сте изградили тримцата с кирпичени тухли, най-лошото, което може да ти се случи е да си изкълчиш крака, защото от липсата на пламъци, не виждаш къде стъпваш по изронената, груба и непрокопсано подравнена структура на 13-те стъпала към незнайно къде... Да бяхте пролели малко повече грешна пот и кръв. Да лумне огънят и да освети пътя на покварените. Ама, не! Вие сте решили да ги убивате, като им кълчите глезените. Защо не използвахте костите и черепите на забравените, за да вдигнете отново бастиона на Сатаната? Не ти ли липсват писъците на закотвените в казаните души, разкъсващи собствената си плът? Металният вкус на изтичащата животворна течност? Да? Ами като е така, защо не бяхте груби, безмилостни и жестоки с новото си Черно евангелие. Както в "Cast in Stone" (1997) или "Resurrection" (2000). Ясен ми е стремежът за връщане към доброто старо време. Но там, където се опитвате да се върнете, е останала само пепел. Не усещаш ли прахта, която лепне по пръстите ти? Мазна и неприятна. Явно не. От лидери и една от най-влиятелните банди се превърнахте в роби на самите себе си. Дори заиграването със заглавията на плочите от лето 1981-во и 1982-ро ("Welcome to Hell" '81 - "Hell" 2008 и "Black Metal" '82 - "Metal Black" 2006) нагарча. Сигурно следващият ви диск ще се казва "Satan" или "Satan's War", или "War". Защото финалът "Dirge/The Awakening" доста наподобява онова блудство "Aaaaaaarrghh", особено в текстовете. Ама и предвидими сте станали. С този албум не можете дори музиката да убиете ("Kill the Music"). Независимо от стържещия бас, пилящата китара и продънените барабани. Единствената реакция, която предизвикват затъпените остриета на тризъбците ви, е тъжна и носталгична усмивчица, появяваше са като сянка в ъгъла на устните. Ееееех, сигурно очакваш, че онези времена, когато с гордост давахте интервюта обградени от черепи и свещи, ще се върнат? Че отново ще поведете сатанинските легиони? Cronos-е! Огледай се! Годината е вече 2008-а. Има много по-страшни и по-злокобни неща от вашата музика. Други банди откриха не деветия, а осемнадесетия кръг на Ада. Вярно е, че вие бяхте "И Пътя, и Истината, и Живота". Бяхте принцовете на Мрака. Но с този ваш "Hell" дори серните езера няма да помиришете, а ще си клечите пред вратите на Чистилището.
Alatriste
Пиша тези редове и ги адресирам до теб, защото само ти остана в онова "чудовище" Venom. От което, като гледам, дори две капки отрова вече не могат да се изцедят. Спомняш ли си как навремето, когато се появи първото ви отроче, на целия музикален свят едва не му изскочиха очите. Онзи зъл, адски и чутовен дебют "Welcome to Hell"? А "Black Metal"? Направо разбихте представите за екстремизъм. Че и нов стил създадохте. И станахте пример за подражание. И дори със Сатаната воювахте. Но сделката, която тогава сключихте с Дявола, ви изигра лоша шега. Вместо да продължите да мачкате яростно жалките християнски душички, между теб, Abaddon и Mantas започна разкол. Машината взе да скърца и за някои от вас направо спря. И сега като гледам този състав на Venom нещо не си е на мястото. Сигурно се опитваш да направиш от групата семейна фирма. Защо? Защо не помолиш отколешния си приятел от Ада да възроди старата Троица. Защото, ще ме извиняваш за резките думи, но този нов албум, гордо наименуван "Hell", звучи като много лош демо запис на онези шрапнели, с които влязохте в съюз с Рогатия? Виждам, че се опитвате да се върнете към корените - направо да слезете в Пъклото. И те е обхванала една носталгия. Но с този диск, сте минали много, ама много далеч от там. Май сте объркали пътя, който сами прокарахте. Вярно, че албумът е най-тежкият, който сте записвали. Гласището ти е все така дълбоко и покварено, все едно самият Дявол е плюл жупел в гърлото ти. Дет метъл влиянията се забиват като козе копито в меката пръст. И траш рифове има. Вярно е също така, че за първи път се появяват и прогресив елементи - развили сте се и стъпката е сериозна. И дори за толкова години не си изгубил чувството си за хумор - омразата ти към САЩ продължава да бушува ("USA for Satan"). Спомняш ли си как горяхте американското знаме? Защото аз помня. Но този диск звучи като много лоша Б-страна на (прости ми, че споменавам тази така мразена дума от теб) библейския "At War with Satan". Започвате яростно със "Straight to Hell", забивате следващите два пирона в кръста - "The Power and the Glory" и "Hand of God". И до там. После Адът замръзва. И вашите напъни да запалите отново огъня, се провалят като падналия Ангел. Искри прехвърчат само при жуленето в "Stab U in the Back". Най-завършената ви композиция. Само за толкова ли ви стигнаха силите? Нали черпите с пълни шепи от трапезата на Брадатия? Уви, явно този път тя е била твърде бедна. Вашият "Ад" въобще не е страшен, дори не пари, а затопля приятно черните души. Това не е онзи "Ад", който познавам от класиките. В този "Ад", който сте изградили тримцата с кирпичени тухли, най-лошото, което може да ти се случи е да си изкълчиш крака, защото от липсата на пламъци, не виждаш къде стъпваш по изронената, груба и непрокопсано подравнена структура на 13-те стъпала към незнайно къде... Да бяхте пролели малко повече грешна пот и кръв. Да лумне огънят и да освети пътя на покварените. Ама, не! Вие сте решили да ги убивате, като им кълчите глезените. Защо не използвахте костите и черепите на забравените, за да вдигнете отново бастиона на Сатаната? Не ти ли липсват писъците на закотвените в казаните души, разкъсващи собствената си плът? Металният вкус на изтичащата животворна течност? Да? Ами като е така, защо не бяхте груби, безмилостни и жестоки с новото си Черно евангелие. Както в "Cast in Stone" (1997) или "Resurrection" (2000). Ясен ми е стремежът за връщане към доброто старо време. Но там, където се опитвате да се върнете, е останала само пепел. Не усещаш ли прахта, която лепне по пръстите ти? Мазна и неприятна. Явно не. От лидери и една от най-влиятелните банди се превърнахте в роби на самите себе си. Дори заиграването със заглавията на плочите от лето 1981-во и 1982-ро ("Welcome to Hell" '81 - "Hell" 2008 и "Black Metal" '82 - "Metal Black" 2006) нагарча. Сигурно следващият ви диск ще се казва "Satan" или "Satan's War", или "War". Защото финалът "Dirge/The Awakening" доста наподобява онова блудство "Aaaaaaarrghh", особено в текстовете. Ама и предвидими сте станали. С този албум не можете дори музиката да убиете ("Kill the Music"). Независимо от стържещия бас, пилящата китара и продънените барабани. Единствената реакция, която предизвикват затъпените остриета на тризъбците ви, е тъжна и носталгична усмивчица, появяваше са като сянка в ъгъла на устните. Ееееех, сигурно очакваш, че онези времена, когато с гордост давахте интервюта обградени от черепи и свещи, ще се върнат? Че отново ще поведете сатанинските легиони? Cronos-е! Огледай се! Годината е вече 2008-а. Има много по-страшни и по-злокобни неща от вашата музика. Други банди откриха не деветия, а осемнадесетия кръг на Ада. Вярно е, че вие бяхте "И Пътя, и Истината, и Живота". Бяхте принцовете на Мрака. Но с този ваш "Hell" дори серните езера няма да помиришете, а ще си клечите пред вратите на Чистилището.
Alatriste
Други ревюта на VENOM