VENOM - "From the Very Depths"

След толкова години на мъки и опити за летене, в техния случай - за копаене, Venom най-накрая го направиха. Е, отново не както в началото, но "From the Very Depths" си едно добро завръщане към онова, с което всички свързват нюкасълската тройка от Острова. Ако трябва да сме обективни, което няма как да стане, защото с Venom не можеш да си обективен, албумът подхожда повече на онази част от историята на бандата, в която името на Cronos липсва. Това не го прави лош - напротив. "From the Very Depths" е много по-комплексен и по-плътен от недоразуменията "Metal Black" (2006) и "Hell" (2008). Пътят, по който днес вървят тримата войни на Сатаната, беше павиран още с "Fallen Angels" (2011), за да бъде почти подравнен в изданието от 2015. Пънк корените прозират от всяка песен, онова чутовно гърло си е в страхотна форма и плюе ярост и жупел, прото трашът поръбва структурите, богохулството ври и кипи с пълна сила... Само китарите да бяха ле-е-е-ко по-силни. Рифовете са стабилни, понякога слейърски, но на места потъват под издънения бас и надутите барабани. И не сравнявайте Rage с Mantas и Dante с Abaddon. От това никой не печели. Най-вече феновете. По-важното е, че марката "Venom" е жива и мърда. Макар и на принципа "три назад, две още по-назад и една напред". Още повече, че да се говори за достигане на пророческите скокове от началото, би било неловко, защото Онзи отдолу е запалил огньовете и чака грешните стъпки. Обаче от "From the Very Depths" се носи свежест. Не на перилен препарат или омекотител, а от онази, от която ти се повдига - гадна, плътна, мазна. И точно това му е якото на новия Venom - че е здрав албум, със страшно много самоцитати, но подредени по правилния начин и в точното време. Единствено обложката е нелепа - не идейно, а като реализация - компютрите затриват ентусиазма и изкуството, рисувано на ръка... С "From the Very Depths" колкото и да се опитва, групата не може да убие рокендрола. Но поне го използва по предназначение. Звукът е чист и доближава живото изпълнение, което дори водещ като Кеворкян не може да вкара в рамки. Да искаш от Crоnos иновации - че той каквото е могъл, е направил още в началото на 80-те. Да искаш Conrad Lant да е оригинален с всеки диск - те това няма как да стане - и всъщност неговата оригиналност е точно в невъзможността да е оригинален. Колко групи има, които хванаха трите акорда и направиха кариера? Venom успяха донякъде. Или поне се опитват да подновят похода, за да се върнат на върха на хранителната верига. Отново да бъдат онзи мрачен и зъл Motorhead, покрит с анархията на пънка. С "From the Very Depths" това няма как да стане. Пък и времената са други. Обаче пламъците вече горят, за разлика от пепелта на "Metal Black" (2006) и "Hell" (2008). Просто си пуснете "Grinding Teeth" и "Long Haired Punks" - те бяха избрани да представят новото изчадие. И се справиха със задачата - Venom хапят и дъвчат, късат и разчленяват. За жалост нивото на някои от останалите парчета може да се опише с прилагателното "плачевно". И все пак е важна посоката, а тя е намерена. Защото ако продължат със същото стръвно темпо да работят и да черпят с пълни шепи от дълбините, следващият албум със сигурност ще се приближи до неповторимата първичност на "Welcome to Hell" (1981) и "Black Metal" (1982). А нали точно това очакват Легионите - войната рамо до рамо със Сатаната да бъде подновена.