NEAL MORSE - "Testimony"

И се разкри Бог пред Neil Morse. И Morse Го позна. Прие Него у себе си, името Му назова и напусна Spock's Beard и Transatlantic.
    Третият солов албум на Morse е посветен именно на това духовно прераждане и - няма спор - е най-амбициозният проект, с който бившия глас на калифорнийските прог-рокери и на супергрупата Transatlantic някога се е захващал. "Testimony" е автобиографична рокопера и в нея Morse се опитва да изпее двата си живота - този без Бог и този новият, с Него. Тази мащабна сага е разделена на пет тематични части, разположени върху два диска с обща продължителност над два часа. Лирическият и реалният Morse изцяло се припокриват и няма основания да се съмняваме в искреността на неговата трескава и протяжна изповед. Либретото разказва за невинноста на детството, когато светът е нов и интересен, минава през годините на духовно съзряване, първите разочарования и разбити илюзии, през периодите на самота, лутане и терзания, за да стигне до тържествения момент на Трансформацията, следван от отдадеността, добродетелното битуване и преоткриването на света, който отново е нов и интересен в светлината на Небесните лъчи. В емоционален план "Testimony" е нещо като синусоида, с неизменното редуване на драматични опуси и укротени изповеди, а чисто музикално албумът е богат и разточителен прогресив рок, обединил в себе си всички елементи, които са били измисляни и комбинирани през 35-годишния живот на жанра. Та - без да предлага нищо оригинално - "Testimony" спокойно би могъл да послужи и като справочник по класически прогресив. Цялата творба е изкомпозирана, продуцирана, изпята и до голяма степен изсвирена от самия Neil Morse. В дългия списък от гост-музиканти са Kerry Livgren (Kansas), Rich Mouser (Spock's Beard) и дежурният Mike Portnoy (Dream Theater).
    Рекапитулация: привидно "Testimony" е най-добрият избор за интелигентните меломани-римокатолици, които не понасят нито госпъл, нито глупав уайт метъл. Но албумът не е някакъв протяжен нравоучителен псалм за Вярата. По-скоро е разказ за пътя към Повярването, а отвъд тяснохристиянските си проекции - за новото начало и намирането на смисъл в живота. В своя мащаб и амбиция "Testimony" има храбростта да се мери с фундаментални творби на прогресива - "Aqualung" (Jethro Tull), "The Lamb Lies Down on Broadway" (Genesis) или "The Wall" (Pink Floyd) - бидейки техен сюжетен антипод. Той е пълна противоположност на антиутопиите в жанра, разположен еднакво далеч от сарказма на Jethro Tull, от уродливите фантазии на Genesis и от мрачния екзистенциализъм на Pink Floyd. Остава далеч, уви и от тяхната класа.