ASIA - "Phoenix"

Сезонът на реюниъните, за добро или зло, продължава да тече с пълна сила. Дали за да са в крак с тази тенденция, дали заради отънели банкови сметки или просто от носталгия по добрите стари времена, четирима от най-величавите музиканти от прогресив рок сцената - John Wetton (King Crimson, Uriah Heep, Roxy Music), Steve Howe (Yes), Carl Palmer (Emerson, Lake & Palmer) и Geoff Downes (Yes, Buggles), решиха да позагърбят обичайните си /и доста по-некомерсиални/ музикални занимания и сглобиха отдавна разпиляната на множество чаркове и поела в куп знайни и незнайни посоки стара машина за незабравими мелодии - Asia, пускайки я да повършее в оригинален състав из музикалните полета на 21-ви век.
   Независимо от това, че азиатските бамбукови капели стоят като шапки-невидимки на главите на тези великолепни инструменталисти и макар че под покрива на храма "Asia" на тях им се налага да се преобразят, укротят и до известна степен да надмогнат индивидуалностите си, това не изглежда да им пречи. Напротив - както подобава на едни истински професионалисти, балансът между тях е повече от великолепен. Никой не изпъква излишно, но пък всички заедно се забавляват за сметка на общото благо. Защото цялата музикална концепция на супергрупата, от самото й създаване, а и в различните формации през годините, винаги е била подчинена на мелодичността. А ярка мелодичност се постига най-добре от екип, чиито членове дишат в един ритъм, мислят заедно и не гледат в различни посоки.
   Няколко разпалващи кръвта потенциални хита ограждат AOR рамката на "Phoenix". Веднага запяващата се скоклива свежарка "Never Again", наконтената в многогласна симфонична рокля красавица "Nothing's Forever", облените във ведри слънчеви лъчи "Alibis" и "Shadow Of A Doubt", както и приповдигнатата "An Extraordinary Life" са ритмично забитите жалони, които придържат албума здраво стъпил на земята. Над тях, на люлка, изплетена от необятната многоцветна бленда на John Wetton, фината китара на Steve Howe и мекото пиано на Geoff Downes, се полюшват красиви балади - нежното любовно послание "Heroin", както и двете пропити с тъга горещи сълзи - "I Will Remember You" и "Orchard Of Mines". Пищните аранжименти галят ухото с честите симфонични забежки и обилната синтетична украса, дело на единствения постоянен член на Asia във всичките и формации - майстора на клавира Geoff Downes. На моменти пробуждат призрака на създателите на образците в жанра - The Alan Parsons Project и го пускат да повитае ненатрапчиво наоколо. Влияние от величавия Проект на господата Alan Parsons и Eric Woolfson се усеща дори и по отношение на композицията. "Wish I'd Known All Along" все едно е излязла от някой от учебниците им по музикознание.
   Разбира се, музикална продукция, в която участват такива имена, няма как да остане неукрасена от някоя по-разлята и разчупена арт композиция. Не един, а два венеца блестят на върха на "Phoenix". Като остров сред безбрежна морска шир се издига твърдата и ритмична средна част на пиесата "Sleeping Giant/No Way Back/Reprise". Бреговете й са окъпани в многопластовите електронни отблясъци на двете инструментални части, които го обграждат. "Parallel Words/Vortex/Deya" също е разделена на три части, две от които са инструментални. Тук обаче началото е баладично, плънката в средата е ритмична и трепти под барабанния тропот на машината за ритъм Carl Palmer, а прочувствената акустична импресия на Steve Howe, изваяла нежния край, ни кара да забравим за малко ролята на вглъбения смахнат професор, в която сме свикнали да го виждаме обикновено.
   Оказва се, че за някой музиканти, независимо колко са остарели и натежали, не представлява особена трудност да се напъхат в абитуриентските си костюми. Че и да се почувстват комфортно в тях. Новият албум на Asia неслучайно е озаглавен с името на митична свещена птица. Музиката в него звучи така, сякаш е била създадена и грижливо консервирана още в началото на 80-те, след което затворена във вълшебна бутилка с надпис "отвори след четвърт век". Не бих ви лъгал, а и едва ли ще ми повярвате, че ще получите право на три желания, ако решите да пуснете духа навън. Но пък мога да обещая на посегналите към "Phoenix", че ще се насладят на някой от най-непреходните ценности в музиката. Защото те са вечни, също като самата нея. И дори някога да изгори, няма начин да не се роди отново в пепелта, пробудена от мелодията на собствения си предсмъртен вик. Също като Феникса.