JUDAS PRIEST - "Nostradamus"
2008, Sony/BMG

След като създадоха албума-символ на агресивния хеви метъл "Painkiller", дръзнаха да пристъпят отвъд зашеметяващите му граници и да изтърбушат вътрешностите ни с наследника му "Jugulator", позволиха си да поекспериментират с "Demolition" (по това време Halford пък експериментираше с други играчки) и се завърнаха с разнообразния, но до голяма степен еклектичен "Angel Of Retribution", "Nostradamus" бе възможно най-мъдрият, закономерен и амбициозен ход на британския стоманен квинтет. Тук "Sad Wings Of Destiny" се среща с "Ram It Down", "Killing Machine" се сблъсква с "Turbo", "Stained Class" се дуелира с "Defenders Of The Faith", a "Screaming For Vengeance" се нахвърля върху "Sin After Sin". Тук всички онези Ripper-и, Sentinel-и, Jawbreaker-и, Painkiller-и, Exciter-и, Defender-и, Sinner-и, Tyrant-и, Invader-и, Hellion-и и прочие апокалиптични зверилища обединяват чудовищните си потенциали, но на късия повод (както биха казали кучкарите) и под железните палки (както биха казали полицаите) на извънземните диригенти Glenn Tipton, K.K. Downing, Rob Halford, Ian Hill и Scott Travis. Неповторимите идеи и оригиналните хрумвания от хард-рока на групата през 70-те се сливат с устремената праволинейност и ярката образност на музиката й през 80-те, за да се потопят в агресивността и тежестта на метъла й през 90-те в най-цялостното и завършено нейно произведение. "Nostradamus" е като една колосална, неизбродима, чудовищна композиция, която лъкатуши през най-различни настроения и темпове, ала нито за миг не изгубва своята хомогенност. Магията на непроницаемото й на първо слушане звучене се допълва от обилието клавири и китарни синтезатори, които придават на албума осезаема физически пространственост и дълбинност; всеки тон е щрих, който не просто рисува пред слушателя аудио-пейзаж, а директно го запраща в сътворената от бирмингамската петорка мрачна галактика. Съспенсът и зловещата мистична атмосфера се поддържат от майсторско редуване на по-агресивни и епични с по-минорни и лирични настроения, а множеството акустични пасажи засилват още повече ослепителния блясък на the one and only metal god Rob Halford. В "Nostradamus" има повече баладични моменти, отколкото във всички албуми на Judas и Halford, взети заедно; в същото време тавата изобилства от рифови убийци и злокобни среднотемпови трепачи, което вдига още повече летвата пред Rob, тъй като драматизмът и динамиката на величествената музикална архитектура зависят изцяло от него - няма гост-вокалисти и други певци, на които да се осланя (и слава богу!). Представянето му обаче е потресаващо - всички суперлативи бледнеят, когато трябва да се опише зрялото му, дълбоко и мощно пеене, извличащо максимума от всяка нота и сричка. Зряло, уверено и мъдро като всичко останало в албума, с който Judas Priest успяха да постигнат невъзможното - да надмогнат дори себе си.










Maldoror
Други ревюта на JUDAS PRIEST