MARS VOLTA, The - "Octahedron"

Открай време подозирах, че сюрреалистичният тренажор за циклофренични симулации "The Mars Volta" има и задна скорост. И с нетърпение очаквах времената, в които опитните зайчета, чиито мозъци последно бяха овъглени от подлежащия на освидетелстване "The Bedlam In Goliath", ще получат възмездие за осъществяваните регулярни издевателствата върху психиката им от страна на прогресив версията на доктор Джекил и мистър Хайд. Но ето че моментът назря. А наградата за оцелелите се оказа ваучер за (цифром и словом) осем таблетки успокоително и временен достъп до музикалната епикриза на групата.
   Съвсем в реда на нещата - представата на Cedric Bixler-Zavala и Omar Rodriguez-Lopez за "акустичен албум" коренно се разминава с тази на критиката. Реално погледнато "Octahedron" е почти изцяло електрифициран и в него няма нито едно напълно акустично парче. Но при положение, че наистина се явява бялата лястовица в рамките на цялостното им творчество, можем (дори и с известни условности) да се съгласим с особеното мнение на авторите му.
   Едва засмукал първия Валидол слушателят вече е изправен очи в очи с благото алтер его на шизо-прогресарите, намерило своето великолепно проявление в наложилия се като хит втори сингъл "Since We`ve Been Wrong". Куплетът му се точи като мед от лъжица по небцата ни, а сладките му жилки омотават рецепторите в меки възли, за да могат безропотно да посрещнат атаките на гарнирания с ароматни подправки припев. Възползвайки се от сладострастната им парализа бандата не пропуска момента да източи малко кръвчица от суровата ни плът, просвайки я върху нагорещената повърхност на "Teflon". Парчето е една от няколкото композиции в албума, които са в средно темпо и притежават почти пълен набор от the-mars-volta характеристики. Вследствие на което по хлъзгавия му подиум ще се подрусат с удоволствие дори ортодоксалните зомбита, за които актуалният баладичен албум е чиста загуба на време и енергия. Същото важи в пълна степен и за първия сингъл - "Cotopaxi", който изненадващо отприщва вулканичната си мощ направо под носовете ни. Нажежената от рифовете на Omar земна маса изсмуква дъха от гърдите ни. Обладаният от нечисти сили шеметен тропот в стил John Bonham повива заглъхващите ни хрипове в пелена от ситен прах, докато бляскавите шипове в гърлото на Cedric мумифицират въображението ни и го препарират сред останките на изригналата планина от звуци.
   Докато мозъкът в костите на вкаменелостите е все още топъл дефибрилаторът "Halo Of Nembutals" благоразумно събужда искрите в него с носталгичния трепет по някой особено способен дилър от миналото. Оплакваческото настроение подклаждат двете най-протяжни жалейки в "Octahedron" - "With Twilight As My Guide" и "Copernicus". Те маркират трасето си през непознатите елегични дебри като разхвърлят след себе си сърцераздирателни вопли вместо трохи. За да не могат гарваните - пазители на изпречилия се на пътя им гробищен парк "Desperate Graves", да ги изкълват и да оставят формацията вечно лутаща се в Чистилището.
   Процеждащата се от порите на закриващата "Luciforms" знойна диаболичност е красноречивото доказателство, че дори когато са се кротнали удобно на полегатия бряг The Mars Volta не свиват нокти. Остриетата на тексаската ножица за перикардиални разрези са остри като бръснач и това прозира, независимо дали зъбците им се забиват в чужда плът или изрязват контурите на собствената си многоликост. Вследствие на което изобщо не бива да ни учудва фактът, че в "Octahedron" дуетът осъществява следното (обратно на правата логика) упражнение - докато умното се налудува, лудото се наумува.