FEAR FACTORY - "Mechanize"

Мнозина FF-ултраси, включително и моя милост, бяха скептично настроени спрямо шумно прокламираното голямо завръщане на калифорнийските индъстриъл метъл бащици. Действително, след безвкусната сапунена опера, в която се превърна историята на квартета през последните седем години, потъването му в небитието сякаш изглеждаше като най-разумния и безболезнен начин за поставянето на един достоен край на съвместната кариера на музикантите, създали непреходно титанични албуми като "Soul of a New Machine" (1992), "Demanufacture" (1995), "Obsolete" (1998) и "Digimortal" (2001). Разигралите се впоследствие нацупени отцепвания на емблематичния китарист Dino Cazares и напъните му с Divine Heresy, лутанията на вокалиста Burton C. Bell с Ascension of the Watchers, превръщането на басиста Christian Olde Wolbers в китарист и по-късното му обединяване с иконичния барабанист Raymond Herrera в Arkaea се оказаха всичко друго, но не и успешни ходове, а големият губещ от изброените машинации се оказа машината майка - Fear Factory.

   Така се стигна до вече отишлата си година, когато - точно две десетилетия след съдбовното си създаване в Лос Анджелис, Dino и Burton обявиха, че вече са пораснали, загърбили са старите търкания помежду си и възнамеряват да възродят старата слава на групата си, отървавайки се от "дразнителите" Christian и Raymond. Басът милостиво бе оставен в ръцете на канадския булдозер Byron Stroud (Zimmers Hole, Strapping Young Lad), крепящ мястото си във Fear Factory още от 2002 г., а палките бяха поверени на всемогъщата тексаска дъскорезница Gene Hoglan, наложила името си още с Dark Angel и Death. За радост на мнозина, не бе забравен и неофициалния пети член на класическия FF-състав - клавиристът Rhys Fulber, чийто богат опит с електронни аудио-колоси като Front Line Assembly, Will и Delerium винаги е бил само и единствено от огромна полза за звученето на "фабриката за страх" - и като музикант, и като продуцент.

   Резултатът от съвместните усилия на петимата - "Mechanize" - бе рекламиран като албум, връщаш слушателите към неописуемо великолепното звучене на групата от втората половина на 90-те. Е, за щастие се оказа, че този път рекламата може да е всякаква, но не и подвеждаща. Това, което получаваме, са ни повече, ни по-малко от 45 минути чист, злобен, футуристичен машинен метъл в духа на може би най-силния FF-период. Няма безумни преработки на гръндж класики на Nirvana като в иначе нелошия "Archetype" (2004), нито смехотворни поклони пред U2 като в и без това тотално безличния и ненужен "Transgression" (2005) - само директен, безкомпромисен, насечен "фабричен" тътен, навяващ приятни спомени за края на отишлото си хилядолетие. Вероятно тук се крие и основният минус на диска - на места е просто невъзможно да изпъдим от съзнанието си мисълта, че вече сме чували някои от тези звукови структури и преди... но, от друга страна, положението си е направо блестящо като за първи опит след "възкресението", и то при отсъствието на Christian и най-вече Raymond (и чиято липса, ако трябва да бъдем откровени, не се усеща ни най-малко).

   И действително, след донякъде колебливото начало с откриващото едноименно парче, "Mechanize" стоварва върху главите ни порция всепомитащи пламъци от най-примамливите кътчета на индъстриъл метъл преизподнята. Разбира се, на първо място топовни салюти заслужават класически FF-резачки като "Industrial Discipline", "Powershifter" и "Controlled Demolition", белязани от бездиханно мачкащ ритъм, специфичния Cazares-ки китарен звук и добре познатите Джекил-и-Хайд вокали на Burton. Неземно красивите клавири, красящи пробиващата католически мозъци "Christploitation", за пореден път предразполагат към искрени поклони пред гения на канадското чудо Rhys Fulber, а главозамайващият финал на диска, изграден от обладаната от неравноделна математическа лудост "Designing the Enemy", преминаваща през механизираната стакато-интерлюдия "Metallic Division" в градиращата 8-минутна епика "Final Exit", композиционно издържана в духа на песни като "Resurrection" от "Obsolete", изтриват и последните останки от предварителния скептицизъм по адрес на "новите" Fear Factory. Убийствено силно завръщане!