SHINING - "Blackjazz"

Небезизвестният Sean Beavan, ваял записи на отдавна утвърдили се колоси като Nine Inch Nails, Marilyn Manson и Slayer, описва смесения от него "Blackjazz" като своеобразен хибрид от звуковите отрочета на изчадието на австралийския индъстриъл гуру James Thirlwell, Foetus, британските прогресив рок новатори King Crimson и американския фрий джаз кръстник Ornette Coleman, обединени от "викингския гений" на идеолога на Shining, Jorgen Munkeby. И действително, след многократно мазохистично гмуркане в музиката на петия студиен албум на норвежците (не ги бъркайте нито с шведските, нито с полските, нито с английските им съименници), няма как да не се съгласим с цитираното определение. Безжалостно експериментиращите с джаз, метъл, прог и индъстриъл скандинавци за пореден път са сътворили нещо, неподдаващо се на бързо или лесно възприемане, но пък веднъж нахлуло в ушите и мозъка ви (стига, разбира се, да е достатъчно болен), излизането му се превръща в изключително нежелан процес... особено в конкретния случай.

   Една от подробностите, свързани с "Blackjazz", които трябва да уточним още в началото, е, че въпросният диск предлага може би най-комерсиалните записи на Shining, колкото и нелепо да звучи подобно изказване по адрес на точно тази група. Факт е обаче, че голяма част от актуалните 57 минути аудио-тероризъм на квинтета "влизат" доста успешно дори и под кожата на не крайно извратени меломани, особено в сравнение с неравните следвоенни звукови пейзажи и кратери, разпръснати из "черноджазовите" предшественици "In the Kingdom of Kitsch You Will Be a Monster" (2005) и "Grindstone" (2007). Изблици като откриващото албума налудничаво зловредие "The Madness and the Damage Done, Pt. 1" или нямащата абсолютно нищо общо с почти едноименната песен на The Beatles "Healter Skelter" биха допаднали както на взискателни шумови авангардисти, така и на по-праволинейни екстремни метъл маниаци, а потенциалният хит "Fisheye" и великолепно шизофренизираната преработка на "21St Century Schizoid Man" на King Crimson, увековечена с помощта на гърлените умения на Grutle Kjellson от Enslaved, направо си плачат за лежерно-налудничав хедбенгинг.

   От друга страна, старите Shining-наркомани би трябвало да изпаднат в транс покрай двайсетината минути джазирано-метализирана ембиънт-психо лудост, разпръсната из двойката "Blackjazz Deathtrance" и "Omen", докато и за по-претенциозните прогресофили, и за обикновените прог-позьори има шанс да закимат одобрително в рамките на деветте минути на "Exit Sun", белязани от безапелационна демонстрация на невероятно високото инструментално майсторство на разхождащия се по шестте струни и същевременно издевателстващ над саксофона и микрофона мистър Munkeby и четиримата му колеги - басистът Tor Egil Kreken, китаристът Even Helte Hermansen, клавиристът Bernt Moen и най-вече барабанистът Torstein Lofthus, признат за един от най-добрите съвременни норвежки "ударни" музиканти.

   Накратко, ако сте фенове на разчупена, многопластова и виртуозно поднесена аудио-лудост - било то като цяло или в специфичната посока, загатната от звукови шизофреници като Painkiller на John Zorn, Bill Laswell и Mick Harris... или чикагските джаз-кор мутанти Yakuza... или дори покойните френски шизофреници Carnival in Coal и отвъдокеанската патънова рожба Mr. Bungle... или ако просто тръпнете в очакване на нова доза Shining, забъркана от значително по-тежко, директно и лесно влизащо, макар и в никакъв случай не по-малко експериментално звучене от онова, вкопано в предишните албуми на квинтета, то "Blackjazz" гарантирано ще ви докара до зверски душевен оргазъм.