WHITESNAKE - "Forevermore"

"Forevermore" е единадесетият студиен албум на Whitesnake и е насочен към по-възрастната аудитория, която е живяла с музиката на "Бялата змия". Един вид - албум за носталгици. В него няма да чуете David Coverdale от 80-те - енергичен мачо, лъхащ на сексапил и хормони. Във "Forevermore" ще откриете един улегнал и сериозен David Coverdale.

   Албумът едва ли ще привлече нови почитатели към и без това огромната фенска маса на David. Той и не е правен за това. Той е правен да задоволи масовия вкус на всички онези, които харесват Whitesnake.

   Новата ера за групата започна още със соловия диск на Coverdale "Into the Light". Разви се с "добрия" "Good to Be Bad" (2008) и сега ескалира във "Forevermore". 13 среднотемпови, гелосани, полирани композиции с основна тема - любовта. Разбира се. И просто няма как да е друго. Все пак огромна част от творчеството на бандата е подобно. Само че на 60 години го могат малцина. При David все повече не се получава. Във "Forevermore" няма да чуете онова искрящо пъшкане и повтаряне до припадък на заветната думичка "baby, baby", от която женската аудитория полу-припадаше. Спомняте ли си "Still of the Night"? Ами актовата "Slow An' Easy"? Те остават в миналото. Както и младостта. David го е осъзнал. Дори е намалил височините. Крясъците, ако ги има, са подсилени с ефекти. Умно решение - баладите сега навяват чувства на безоблачни старини, отколкото на разюздани нощи.

   Основана част от песните са писани, за да се въртят по радиото. Запомнящи се мелодии, хващаши припеви, увличащ риф и така до следващия завой, където дебнат младите. И изведнъж чакания с нетърпение "Forevermore" отива на рафта.

   Откриващата "Steal Your Heart Away" си има прилична брас секция и заедно с "Love Will Set You Free" са потенциални химни на живо. Защото Whitesnake и в инвалидни столове да излязат на сцената, пак ще напълнят стадион. Секссимволът може и да е понатрупал годинки, но още навестява сънищата на онези "девойки", които са на неговата възраст. Феновете остаряват с идолите си. Факт! "Forevermore" е за всички тях. Всички онези, които са купонясвали безкрай, отдавали са се на страстите, желанията и мечтите си. И сега си спомнят с усмивка за тях и търсят спокойствие в златната есен на живота си.

   В някаква степен, но по-лековато, "Dogs in the Street" преследва зъбатата "Children of the Night" - пробуждане на един китарист, буквално задрямал под опеката на ментора си, колкото и да го величае. Иде реч за Doug Aldrich, който е съавтор на албума. "Fare Thee Well" е изградена около спокойна кънтри китара, на която е подрънквано в задния двор в мързелив следобед, а "My Evil Ways" е подскачащ рокендрол. Всъщност във "Forevermore" има за всекиго по нещо. Но ако искате да чуете само този диск от началото до края, ви трябва клуб, с приглушена светлина, идваща от свещи по масите, шампанско и тиха компания. С която след концерта, няма да се награбите още на входа, ами ще се разходите из празните улици и след това щастливи ще се гушнете под завивките. Защото "Forevermore" е спокоен. Толкова спокоен, че дори врагове с години са се превърнали в познати, които се поздравяват на улицата с усмивка. Обложката - без коментар или се сещате за златната есен?

   И дойдохме до финала - ако през последните над 20 години ви е липсвало нещо като "Judgement Day", си пуснете само едноименната песен. Акустичното начало заблуждава. Това е най-завършената и най-силната композиция на мистър "Бяла змия" от буквално векове. И тук се пее за любов. С ориенталски мотиви. Обаче с такава страст и стръв, че всички уморени криле, златни есенни сезони, спокойни старини и други метафори свързани с възрастта, просто не важат.