STRATOVARIUS - "Elysium"

"Elysium" e тринайсетият студиен диск на Stratovarius и вторият албум в пъстрата им дискография, записан без присъствието на дългогодишния им лидер Timo Tolkki на борда. С предходника му - "Polaris" - групата опита да се върне в "правия път", ала с недотам изчистен в идейно-композиционно отношение материал, който лъкатушеше между помпозната натруфеност, клавирната обремененост и изкуствено натрапената прогресивност. Е, за голяма моя радост тези "грешки на растежа" (каквото и да си говорим, липсата на виртуозния китарист-скандалист Tolkki буквално върна формацията в първи клас) постепенно се преодоляват и дружинката на забележителния вокалист Timo Kotipelto все по-уверено пристъпва в правилната посока. Доказателство за това е и първото място, което "Elysium" зае във финландската класация за албуми веднага след излизането си - успех, който бандата не бе постигала от времената на "Infinite" (2000 г.). Струнникът вундеркинд Matias Kupiainen е в апогея на креативната си стихия - негова е музиката на шест от деветте композиции в диска, включително и на заглавната осемнайсетминутна епопея, - и този път китарните му партии не са заглушени от клавирите на Jens Johansson, какъвто бе случаят с "Polaris". Откъдето и да се погледне, материалът в "Elysium" звучи доста по-хомогенно и взаимосвързано в сравнение с предишните няколко албума на Stratovarius, като в същото време демонстрира завидно многообразие и творческа пъстрота. Потвърждават го повечето от композициите в диска, ала най-вече отварящата среднотемпова "Darkest Hours", която се нахвърля върху слушателя като озъбен хищник; прелестната, навяваща асоциации за Kamelot "Infernal Maze", която започва с изключително съкровена, нежна увертюра, за да експлодира в изпепеляваща буря от мълниеносни шестструнни пиротехники; философски зрялата, драматична и ненапудрена "Fairness Justified", разгръщаща тъканта си в многоизмерни епични пропорции; зверски устремената "The Game Never Ends", която прелива от позитивна енергия и жизнеутвърждаваща ярост, a клавирното соло по средата й е впечатляващо; причудливата, театрално изтънчена и пропита от меланхолия "Lifetime In A Moment" (изцяло рожба на креативността на басиста Lauri Porra) и, не на последно място, изящната баладична перла "Move The Mountain", дала живот на една от най-изкусителните и трогателни мелодии, заплитани някога от Stratovarius. Що се отнася до осемнайсетминутната финална оратория, там словото е безсилно; "Elysium" представлява европейски прогресив метъл от най-висока класа, средоточие на неземна красота, разтърсваща емоция и главозамайваща дълбочина. Грандиозен завършек на албума, едноименната композиция с лекота руши прашасалите стереотипи, битуващи в жанра от цяла вечност, вдигайки неимоверно летвата както за самите финландци, така и за легионите им от епигони.