ARCH ENEMY - "Khaos Legions"

Улисани в издаването на сборни албуми, презаписването на стари песни и непрекъснати турнета, Arch Enemy тотално изпуснаха композирането от контрол. Между 2007-а, когато излиза "Rise of the Tyrant" и 2011-а - годината на последния им студен албум са реализирани един лайв диск и три компилации! И после въпросът - "защо най-новият "Khaos Legions" е толкова слаб?" - не се нуждае от отговор. В диска буквално са наблъскани 14 композиции, в това число едно ненужно интро и два изключително слаби инструментала (сравнени със "Stigmata" например). Минусите не свършват само с това. Ако караме по описа, "Bloodstained Cross" копира "Ravenous" от "Wages of Sin" - първият албум с "демоногласната" Angela Gossow, по който се равнява всичко останало на Arch Enemy от тогава насам. "Under Black Flags We March" започва с много яка грууви бас линия на Sharlee D'Angelo и продължава с бавна версия на рифа от "Dead Bury Their Dead" отново от "Wages of Sin". "Cult Of Chaos" следва шаблона на оригиналната "Nemesis" от "Doomsday Machine" (2005). Рифовете във "Vengeance Is Mine" са силно повлияни от класическия шведски дет метъл, което е свеж полъх в иначе разхвърляния диск. И след като се появи думичката "шаблон", тук е мястото да бъде натъртено, че в "Khaos Legions" няма оригинални неща. Всичко е клишета и шаблони, създадени преди години от същите тези музиканти и използвани над 15 години. Само че идеята - мелодия, екстремни рифове и гласова буря, започна лека-полека да се изчерпва. Резултатът не е никак ушеприятен. Вдъхновението на братята Amott е останало някъде по пътя между отделните концерти. Самият диск прилича на неуспешна сборка от отпаднали парчета от други сесии. В самата структура на песните агресията, хармонията и мелодиите звучат изкуствено и насила скроени. В Arch Enemy липсва живеца на "Burning Bridges" (1999) или "Anthems of Rebellion" (2003). Фразата "All for one, one for all" не напуска текстовете на групата и е експлоатирана като афроамериканец на памукова плантация. Лириките сигурно са писани на коляно между два саундчека. Припевите по-добре да ги нямаше, защото не увличат и са по детски наивни. Единственото, което донякъде реабилитира гигантите, са мелодичните сола и китарните хармонии. Другото, което прави впечатление е, че с "Khaos Legions" Arch Enemy за първи път звучат анемично, независимо че саундът отново мачка ламарина. И все пак, за способностите на музикантите няма какво да се каже, освен че са гениални инструменталисти, а Angela Gossow копае въглища с ревовете си. Това обаче не стига, за да създадеш гениален албум. Трябват и идеи. Но не вече реализирани. Тях си ги знаем. За компютърно генерираната обложка думи не могат да се намерят. Подобна безвкусица не съществува. И ако Легионите на хаоса са само петима души - жална им майка.

   Иначе "Khaos Legions" ще се хареса на ултрасите. За тях Arch Enemy са издали албум, в който има от всичко, което групата може да изсвири и създаде. За останалите - по-добре си пуснете нещо класическо и издържало проверката на времето, ако си служим с клишета, както в диска.