RUNNING WILD - "Shadowmaker"

Старата мъдрост - "Шило в торба не стои", в пълна степен се отнася за Rolf Kasparek, по-познат със сценичния си псевдоним Rock 'n' Rolf (само си представете какво его трябва да има човек, за да се назове по този начин). Три години след като загроби култовата пиратска банда Running Wild ухиленият "Джоли Роджър" отново беше издигнат на мачтата. За чий... да го питаш, ама разбития в миналото кораб отново се опитва да пори вълните и то три години след като беше потопен. Е, пиратската тема сега е сведена до минимум, но пък за жалост нешлифованото гърлище на мистър "Rock" продължава да джавка текстовете.

   Ако се върнем на шилото и торбата - то възраждането на една легенда и то по-този нескопосан начин, е напълно безсмислено. По-добре рибите да глозгат костите на труповете, отколкото кокаляка да се разхожда отново на воля.

   Реинкарнацията на Running Wild с "Shadowmaker" е повече от жалка. Старата гемия е продънена отвсякъде, платната са изпокъсани, а носът а-ха да се забие в плитчините.
   Албумът е безсилен да върне старата слава на една група, която възхваляваше "Port Royal", пееше "Under Jolly Roger" и след себе си оставаше само "Pile of Skulls". Дори пророчествата в "Black Hand Inn" се оказаха лъжливи образи в купа с бистра вода. От старото "The Brotherhood" е останал един Rock 'n' Rolf, Peter Jordan и неизменната дръм машина. С това гениално откритие на техническата мисъл, последните албуми на Running Wild звучат като зле работеща линия за производство на чакъл в каменоломна.

   "Shadowmaker" всъщност не е чак толкова лош албум. В него има някаква заложена идея в традиционен, и до втръсване клиширан хеви метъл. Ама толкова трудно и лошо предадена, че резултатът е повече от плачевен. Няма ги завладяващите припеви, унасящите мелодии и онзи глас, който през ред ревеше "Ready for boarding"!!!

   В "Shadowmaker" има точно десет ненужни композиции. За да запомниш някоя от тях или не трябва да си слушал нищо друго на немските "пирати", или просто си от малцината, които въобще не им пука какво звучи, важното е да-се-сцепим! Композициите са еднообразни, равният ритъм на онова "гениално откритие на техническата мисъл - дръм машината" е като мъртво течение. Толкова дотяга, че накрая си пускаш живия "Death or Glory" примерно.

   Ако трябва да говорим за обложката - то това е най-некадърната корица, красяла албумите на Running Wild. Дори в компютърното недоразумение "Rogues en Vogue" имаше капчица идейност.

   И все пак "Shadowmaker" е класи над предшественика си, но много под ватерлинията, в сравнение с останалите "пиратски" изблици. Защото в тях имаше гняв, имаше необуздана агресия, имаше суровост, имаше завладяващи истории, имаше ярост, имаше епика, имаше мелодия, имаше дълбочина, имаше екипаж, който следва своя лидер. Тук има един гол, дори без препаска "Shadowmaker", който си е направо подигравка с цялата метъл сцена и с почитателите, които развяваха истерично "Веселия Роджър", воюваха на "Little Big Horn" с генерал Къстър, наблюдаваха "The Battle of Waterloo", пиеха ром в "Tortuga Bay", бяха загрижени за природата в "White Buffalo", кичеха се гордо с герба от "Blazon Stone", седяха около лагерния огън с "Billy the Kid", плячкосваха с "Conquistadores". Бяха истински "Lions of the Sea"! Защото миналото беше истинско. Беше тяхно! А сега - пълна скука.

   За песните - няма какво толкова да се каже - има някои добри и интересни неща (с доста условности) като "I Am Who I Am" и отварящата "Piece of the Action", които загатват за доброто старо време. Личи му на Rolf Kasparek, че дългите композиции му се отдават и се получават много добре. Ама да направиш песен за "Dracula" при положение, че имаш гениалните епоси "Tsar", "War & Peace" или "Treasure Island" и "Genesis (The Making and the Fall of Man)" е просто смешно. И никакво внимание на определено гейската "Me & the Boys". Това нещо направо позори името Running Wild. Както и впрочем целия безсмислен "Shadowmaker"! Защото "седемте фута под кила" отдавна са се превърнали в локва, в която щастливо си живуркат попови лъжички. Ама заради доброто старо време, когато всичко беше по-истинско, оценката няма да е 1.