KILLSWITCH ENGAGE - "Disarm the Descent"

Виртуозно издание, което наистина обезоръжава всякаква критика. Отдавна чакам този албум - още от момента, в който Howard Jones си би камшика. Ако щете вярвайте, бях убеден, че старият певец Jesse Leach ще се върне. Да ме прощава вторият вокалист на Killswitch Engage - моите уважения към Howard като глас и талант, но в пеенето на Jesse има нещо магично, нещо, което ми липсваше от "Alive or Just Breathing", нещо, което прави "My Last Serenade" любима моя песен толкова години. Поне до излизането на последния. Следващите албуми така и не успяха да ме грабнат, независимо от яките рифове и идеи, които непрекъснато се сипят от Adam Dutkiewicz и целия музикантски отбор.

   Не знам как са постигнали тази сплав флагманите на метълкора, но новият им албум е едновременно по-тежък и по-мелодичен от предишните издания. Войната е обявена още от първото парче "The Hell in Me" - рифове, ревове и революция от ударни бийтове те вкарва веднага в мелето. Любимо парче от първо слушане веднага ми стана "The New Awakening" - символично за бандата с това заглавие. Тук, а и в целия албум новият стар вокалист пее силно нахъсано, сякаш има да си връща за всичките пропуснати години в Killswitch Engage. Пеенето на Jesse определено е скочило с доста нива, и все пак е запазило онази искрена емоция, която ти бърка право в сърцето, особено в комбинация между раздиращия рев и разкъсващата сърдечния мускул мелодия, винаги с един носталгичен, отчаян привкус. Вокалите са повече от разнообразни - както самият Leach казва в свое интервю - "в тях има дране, крещене и реване" (yelling, screaming and growling), и смесването на стилове само е обогатило свежия албум, без да го разкъсва на неадекватно различни части, както се случва понякога с прекалено многообразни звукови микстури. На някои места мелодичните партии са подплатени едновременно от скриймо и дет-вокали, на други се сменят по три, четири стила на пеене. Яростни и безкомпромисни настроения ала In Flames се редуват с тъга и носталгия, които сякаш бегло напомнят Katatonia, особено във вокалните линии ("Always"). Jesse се е раздал отвсякъде. Но никой от групата не му остава длъжен. Мога да подчертая силното китарно начало на "A Tribute to the Fallen" и особено мачкащото отваряне на "All That We Have", в което на фона на тежката, насечена ударна партия, китарите плавно вкарват епична мелодия. Доста интересно пачре е и "баладата" "Always" - всъщност една здрава песен, която по тежест и плътно звучене не отстъпва на останалите композиции, но се отличава с бавното си темпо и смазващите китари на основния риф, както и с някак неочаквано ободрителния припев "I am with you always, from the darkness of night to the morning".

   Силен албум с много идейни послания и композиции, с който Killswitch заявяват отново лидерската си позиция в метълкора и екстремната сцена. Дано имаме късмет да ги видим скоро на живо. Особено с Jesse Leach.