MANOWAR - "Kings of Metal MMXIV"

Manowar го направиха веднъж и им се получи. Презаписът на култовия им дебют от 1982 г. "Battle Hymns" буквално допълни оригинала. Новите версии не подразниха с нищо, а напротив - разкриха още повече качествата на онези първи осем композиции. Сега положението е различно. Няма го Scott Columbus, железният барабанист напусна този свят на 54 години. Отдавна липсва и блусарската китара на Ross the Boss. И въпреки всичко босът Joey DeMaio реши отново да мине по пътя. Като изкопира може би най-силния албум на Кралете - епиката от 1988-а "Kings of Metal". Албумът, който отдавна получи признанието на феновете и издържа до последната нота проверката на времето, вече има свое копие. Това копие, гръмко наречено "Kings of Metal MMXIV", стои плашещо слабо до оригинала. Не върви някак си с технологията, с която разполагаш днес и опита, трупан десетки години, да произведеш нещо толкова рахитично, което да звучи като лошо скроено демо.

   От "Warriors of the World" (2002) Manowar не са издавали силен албум. Презаписът на "Kings of Metal" не само не подобрява положението, а още повече разкрива немощта на групата. Все пак има нещо положително в цялата работа. И то е, че "Kings of Metal MMXIV" се доближава до концертните варианти на класиките. Малко по-тежки и с козметични промени в аранжиментите. Спестени са някои разточителни финала, гласът на Eric Adams е ясен и на ниво, но бляскавата слава отдавна си е заминала. Личи си и почеркът на Karl Logan, който се е опитал да внесе своята китара в композициите. Donnie Hamzik обаче издъхва, когато трябва да мине по стоманените стъпки на Scott Columbus.

   Повечето нововъведения са дребни и в никакъв случай не показват оригиналност. "Hail and Kill MMXIV" е по-бавна, "The Heart of Steel MMXIV" започва акустично, в нея, както и в "Thy Crown and Thy Ring MMXIV", Eric Adams е по-лиричен, но вече не е онова гърло от миналото. Описът е преподреден. Когато обаче си свикнал с оригинала, песните стоят разхвърляно. На част от композициите леко са променени имената - тук-там е поставено по едно "The" и "On", или "The"-то се е превърнало в "Thy" или "А" и към всички е добавено римското MMXIV.

   Новото издание всъщност е двойно. В края на първата и в цялата втора част е съставена от инструментали на седемте водещи композиции.

   Другите най-явни промени са три: в "The Blood of the Kings MMXIV" са добавени нови стихове, в които се споменава България и още няколко държави, наред с всички останали, които са изредени в текста - за това свидетелства и обложката - родният флаг се вее редом до страните, които бяха спечелени от Manowar през последните години; "The Sting of the Bumblebee MMXIV" е съкратена с повече от минута и звучи повече от ужасно - бас и метроном, техничността на Joey DeMaio се е изродила в безцелност; "A Warrior's Prayer MMXIV" - Brian Blessed, който презаписва партиите на Arthur Pendragon Wilshire, е преиграл до невъзможност - поредния минус в новия вариант. Изненада е липсата на нова версия на бонуса от ‘88-ма "Pleasure Slave" - може би самодетрониралите се "Крале" се притесняват от феминистки избухвания… Единствено оркестралната версия на "Thy Crown and Thy Ring MMXIV" се е получила още по-мащабна, независимо че парчето участва и със свой метален вариант.

   "Kings of Metal MMXIV" е огромна черна точка за групата. След "Warriors of the World" Manowar рязко тръгнаха надолу. Единственият светъл лъч беше "Battle Hymns MMXI". И по-добре повече въобще да не посягат към старите си диаманти, освен на концерти, разбира се. Резултатът със сигурност ще е повече от разочароващ, отколкото удовлетворителен за вярната армия от фенове.