ANGERCURE - "Through Soreful Harmony Demanded"

Да правиш музика за удоволствие е лукс. Да правиш музика за удоволствие в България е авантюра. Въпреки всичко, все още се намират мечтатели да създават подобни неща и у нас. Абсолютно ясно е, че новият албум на Angercure дори не допуска мисълта за комерс. Музикантите са сътворили една интровертна творба, трибют на едни отминали и може би по-чисти времена, когато с идеализъм и ентусиазъм се наливаха основите на повечето съвременни стилове. Готик метълът на родната банда носи усещането на напъпилите надежди в началото на 90-те, покосени от жестока ръка, недостигнали зрялост и затова останали вечно млади. Музиката в "Through Soreful Harmony Demanded" се родее с ранните Paradise Lost и Type O' Negative, с привкус на отрицанието и безхаберието на пънка от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.

   Докато за дебютния си албум, "Arguing in Dichromatic Days", Angercure разчитат на вещото мастериране на именития Jens Bogren, сега бандата се спира на български екип. Записите са дело на Иван Иванов и Антонио Митов от Wartime, а в ролята на Bogren влиза нашенският "магьосник" Десо Велчев.

   Особено внимание заслужава стилната обложка, която, подобно на артуърка на предния албум, е по идея на барабаниста Христо Петров. Естетичното пресъздаване е дело на художничката Фаника Вангелова. Илюстрацията е в унисон с мрачната романтика на музиката и напомня на тъжна история от началото на 20 век за любов, абсент и опиум.

   "Through Soreful Harmony Demanded" е адресиран към слушатели склонни да се отдадат на пътешествие в лабиринта на нереален свят, но с напълно реални усещания за самота и безнадеждност, за лутане и пътища без изход. За се разбере албума, е необходимо и съчувствие към терзанията на търсещата душа, една по-вглъбена настройка и способност за поглед вътре в себе си, без условности и украси. Лайтмотив в творбата е и идейната връзка с хорър литературата. Със заглавието на песента "A Stephen Allan Lovecraft", по оригинален начин е отдадена почит към едни от класиците в този жанр - Stephen е първото име на Стивън Кинг, Allan е второто име на Едгар Алан По, а Lovecraft е фамилията на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Други забележителни парчета в албума са "Amative" и "Heart Lycanthropy", към които има направени видеоклипове и финалната композиция "Sympathy for the Loveless Beloved", която се явява един вид обобщение на фабулата и внушенията в цялата творба.