Прочетете цялото интервю на Richie Faulkner от JUDAS PRIEST за WeRock.bg

   В началото на тази седмица ви съобщихме за интервюто ни с китариста на JUDAS PRIEST Richie Faulkner. Разговорът, проведен с любезното съдействие на "Sofia Music Enterprises", бе не само за издадения през месец март 2018 г. актуален албум на групата "Firepower", но и по повод предстоящия концерт на легендарната банда в Пловдив по-късно този месец. Както знаете, JUDAS PRIEST са хедлайнъри на втория ден (21 юли) на фестивала "Hills of Rock" (поръчай билет онлайн).

   Целия разговор на WeRock.bg с Richie Faulkner може да прочетете по-долу.

WeRock.bg: Здравей, Richie. Това интервю е голяма чест за мен. Благодаря ти, че се съгласи!
Richie Faulkner: Здрасти! В такъв случай ще се постарая да дам най-доброто от себе си, ха-ха.

Новият албум на JUDAS PRIEST "Firepower" излезе преди почти четири месеца. Какви са отзивите за него?
Адски много се гордея с комерсиалния успех на този албум. Той е 18-и поред в дискографията ни и едва втори откакто се присъединих към JUDAS PRIEST през 2011 г. В някои държави "Firepower" достигна позиции, с които групата досега не е имала възможността да се похвали, а в други отбеляза най-високи постижения от десетилетия насам. Феновете поставиха метъла на върха в световните музикални класации. Дадохме всичко от себе си и създадохме албум, който феновете поставиха на върха на света, редом с жанрове като кънтри, поп, хип-хоп и т.н. Метълът е точно там където трябва да бъде - на върха. Благодарение само и единствено на лоялната и отдадена фенбаза, с която нашият жанр може да се похвали. Чувството е, меко казано, страхотно, неописуемо дори.

Какво предлага албумът на съвременния метъл фен?
Албумът носи посланието, че метълът е, както казват хората, жив и здрав. Наблюдават се успехи, на които не сме имали шанса да се радваме от доста години насам. В наши дни тежката музика е по-силна от всякога и това ясно се вижда както по европейските фестивали, така и в световните музикални класации, където не само банди от поколението на JUDAS PRIEST, а и доста по-млади, оставят своя отпечатък.

Създаването на музика превръща ли се в по-лесна задача с времето или е точно обратното?
Това е добър въпрос. Винаги се чудя откъде идват всички тези рифове, ха-ха. Знаеш, Ritchie Blackmore, Jimmy Hendrix и т.н... Толкова много виртуози, а новите рифове не спират да "валят" и до ден днешен. Някои хора си мислят, че музиката би трябвало вече да се е изчерпала, но това не е така. Винаги ще има човек, който да напише красива мелодия или някой жесток риф. Ние музикантите няма да спрем да намираме начини, чрез които да изразяваме собствените си чувства и емоции. Ще продължим да предизвикваме самите себе си, за да стимулираме развитието си. Съвсем друг въпрос е, че съвременният живот във всичките му аспекти е достатъчно добра муза, способна да бъде вечен извор на вдъхновение. Не знаем какво таи бъдещето, но едно е сигурно - изкуството ще пребъде, винаги ще го има. То е нещото, което ние музикантите оставяме след себе си както за нашите фенове, така и за тези от тях, които ще се превърнат в нещо повече, за да продължат нашия завет.

Колко широкоскроен е съвременният метъл фен?
Страхотен въпрос! Смятам, че в голямата си част, съвременното метъл общество е широкоскроено. Едно от най-хубавите неща, с които свързвам нашата общност е това, че всички сме повече от влюбени в тази музика, което води до факта, че имаме силно мнение, на което държим. Това води до субективни спорове дали, примерно, даден албум на JUDAS PRIEST е по-добър от този след него и т.н., но като цяло, широкоскроеността е налице и ни помага да израснем като единна общност.

С всяка една изминала година намираш ли за по-трудно това да балансираш живота на рок звезда с останалите неща?
Подготвил си интересни въпроси. JUDAS PRIEST съществуват от 50 години, а аз самия се присъединих към тях едва преди седем. Въпреки това, да съм в група и да правя музика винаги е било част от моя живот и ще продължи да бъде. Независимо какво правя и къде се намирам, колкото и клиширано да звучи, музиката винаги е там.

Един вид музиката е Слънцето в твоя живот и всичко останало се върти около нея...
Да, именно. Много точно казано! Свиренето на китара, създаването на песни и т.н. са най-важните неща, към които насочвам креативността си. Главната движеща сила в моя живот е музиката и това ще остане така докрай. Разбира се, когато говорим конкретно за музиката, някои неща се промениха през годините. Ще дам за пример двата албума, които имам зад гърба си с JUDAS PRIEST. Накратко, това което вече е различно, е подходът ми спрямо създаването на песни.

Да бъдеш музикант в днешно време е коренно различно спрямо миналото. Има ли нещо, което вече не е на дневен ред, но ти би искал да се върне?
Хм, интересен въпрос. Нека си помисля... Безспорен факт е, че както ти спомена, лицето на музиката и начинът, по който тя се "влива" в света са повече от различни. Няма да навлизам в често срещани приказки за това как дигиталната ера промени всичко, но няма как да не спомена нещото, което ми прави най-голямо впечатление. Виждам много млади хора, които дават всичко от себе си. Влагат душата и сърцето си в бандите, които създават. Не за да изкарват пари и да бъдат част от индустрията, а за да създават музика, защото съвсем просто обяснено, те обичат да го правят. Така беше и в началото преди нещата да се превърнат в борба за оцеляване. Адски много харесвам това, че рок и метъл музикантите създават музика, за да се предизвикат, разкривайки себе си пред света, а не с цел да влязат в някоя класация. Затова съм развълнуван да видя какво таи бъдещето за тежката музика.

Имаш ли любимци сред съвременните банди?
Фестивалите ми дават възможност да се запозная с музиката на много групи, което при други обстоятелства не би било толкова лесно. Винаги съм харесвал олдскул звученето, та едва ли ще те изненадам като кажа, че много харесвам GRETA VAN FLEET и начина, по който пресъздават рядко срещаното звучене на LED ZEPPELIN. Също така, почти всеки е запален по GHOST, които вървят по своя собствена пътека. Уважавам групи, които черпят вдъхновение от старите майстори, но в същото време интерпретират нещата по свой собствен начин, добавяйки нови и интересни елементи към своята музика, създавайки изцяло нови метъл стилове. Намирам това за адски красиво.

Какво смяташ относно факта, че JUDAS PRIEST все още не са въведени в Залата на славата на рокендрола?
Както сам ще разбереш, аз имам мнение по този въпрос, но по никакъв начин не го обвързвам с вижданията на останалите членове на групата. Дълги години тежката музика беше черната овца в света, но за щастие, това се промени. JUDAS PRIEST съществуват от 50 години и има хора, които ги подкрепят от самото начало. Би било страхотно старите кучета да видят как любимата им група получава признанието, което заслужава. Въпреки това, истинската награда за групата са именно феновете и това, че има такива, които безвъзмездно ги подкрепят.

Да продължаваш пет десетилетия след началото е подвиг, с който не всеки може да се похвали. А и какво е тази зала щом банда като JUDAS PRIEST не са там...
Взе ми думите от устата, ха-ха. Именно заради този подвиг бандата заслужава честта да бъде въведена в Залата на славата. Фактът, че JUDAS PRIEST са извън този списък е налудничав. Това е група, която поначало трябва да бъде там, но липсата ѝ по никакъв начин не отрича постигнатото през този половин век.

Превръщат ли се реюниъните в следващия успешен трик на музикалната индустрия?
Често като влезеш в "Blabbermouth" може да попаднеш на статия, в която Sebastian Bach казва, че би искал да се събере с колегите си от SKID ROW и не след дълго те напълно опровергават факта, че има шанс това да се случи. Веднага се сещам и за GUNS N' ROSES, които дълги години отричаха, че един ден биха свирили отново на една сцена, но виждаш какво се случва сега. Обикалят света, което е фантастично. Иска ми се LED ZEPPELIN да се съберат... Едва ли съм единствения, който си го мисли, де. Те са групата, която всеки иска да види отново заедно. Разбира се, има и други групи, които бих искал да се съберат, но сега не е моментът да започна да изброявам.

Какво смяташ за концертните холограми и факта, че започват да навлизат в музикалната индустрия?
Не съм фен на тези холограми. Има хора, които гледат положително на този вид технология, но аз не съм сред тях. Когато даден музикант си отиде, трудът му се превръща в неговия завет. Завинаги. Не смятам, че холограмите са правилният начин, чрез който да се отдаде почит на въпросния човек. Песните, само и единствено песните са това, което трябва да остане след като един музикант си отиде.

Да завършим с няколко думи относно предстоящото шоу на JUDAS PRIEST в рамките на фестивала "Hills of Rock", чието тазгодишно издание е след по-малко от три седмици...
Обожаваме да свирим в тази част на света, защото феновете са адски луди, ха-ха. Спомням си, че последно свирихме в България през 2015 г. Най-верните ни почитатели ни посрещнаха и изпратиха пред хотела, но като цяло, преживяването беше повече от запомнящо се. Едни скачат, други куфеят, трети пеят... Почти нямаше човек, който по някакъв начин да показва, че се радва и оценява случващото се около него. Малко са страните, в които срещаме толкова шумен отзвук. Затова и нямаме търпение да се завърнем.

Благодаря ти за отделеното време, Richie. Желая ти всичко най-добро и до скоро!
Удоволствието е изцяло мое, човече! Проведохме един интересен разговор, за което ти благодаря. До скоро!

Автор: Eino
Снимки: Герасим Трифонов