ALESTORM - "Back through Time"

Явно на шотландските пирати от Alestorm не им стигат само териториите на Карибско море за плячкосване и този път се пренасят назад във времето, за да премерят сили с викингите, лишавайки могъщите северни мъже от съкровищата и от живота им. Това е накратко историята в заглавното парче от албума "Back Through Time". Темите на останалите песни, както и в предните дискове, се въртят около плаване, крадене на злато и употреба на огромни количества високооктанови напитки. С други думи - онези дейности, които според вокалиста, клавирист и основен мозък на Alestorm, Christopher Bowes са съставлявали основна част от пиратското ежедневие. Естествено, цялата тази неоромантична материя е впрегната в задвижването на пауър/фолк метъл галера, а на нея за поредно плаване са поканени всички малки и непораснали големи слушатели. Всичко - в името на забавлението. След подобен увод старите фенове на шотландците би трябвало да са наясно, че третата студийна продукция на Alestorm ще ги отведе в познати води. Но това не значи да не очакват изненади.

   Макар че бандата не проявява кой знае какво желание да се променя, е чуваемо, че Alestorm се развиват. И с всеки албум стават все по-добри композитори. От обратната страна на везната стои неприятната тенденция, характерна за група, която дълбае в една ниша - повторенията и самоцитатите. Например парчето "Scraping the Barrel" е порядъчно точно копие на "Nancy The Tavern Wench" (от албума "Captain Morgan's Revenge"), а "Buckfast Powersmash" залага на припев, какъвто имаше в "The Huntmaster" (отново от дебюта). Но нека тези първи впечатления не ни увличат да избързваме с окончателната присъда.

   Първите четири песни вкарват толкова вихрено слушателя в новото творение на Alestorm, че като нищо ще ви се прииска да се метнете на най-близкия плавателен съд и да запрашите към открито море. Само гледайте да е поне малко обезопасен, защото иначе рискувате да се превъплътите в героя от "Shipwrecked" - песен, която гарантирано ще бъде новият концертен фаворит на феновете и почти бих могъл да си представя как звучи екзалтираното "Get drunk or die", изпято от стотици гърла. И докато сме на пиянска тема, нека спомена, че "Rum" може да се приеме като недвусмислено склоняване към алкохолизъм (или каквато е адвокатската терминология), защото докато песента завърши, вече ще сте зажаднели за чаша от пиратската напитка. Верни на изградената традиция, шотландците са наблъскали всичките си песни с хорови моменти, които неизменно карат слушателя да се включва в напевите почти интуитивно. Има и откровени майтапи - като единия от куплетите на "Scraping the Barrel" и двесекундната (въпреки, че според траклиста е 6) "Rumpelkombo" по текст на Chris Boltendahl от Grave Digger. Ъъъъъъ... сещате се колко текст може да се събере в две секунди, нали??? ;-)

   Аранжиментите на места са хитро разчупени. Споменатата по-горе (с лек негативизъм) "Buckfast Powersmash" притежава нетипични мелодии на куплетите, а в ритъма на втората си част съдържа игрива перкусионна партия. Един от елементите, над които също явно е работено повечко, са солата. В това отношение песни като "Swashbuckled" и кавърът "Barrett's Privateers" (в оригинал - на канадския фолк музикант Stan Rogers) са чудесни попадения. Между другото последното от отбелязаните е дело на Heri Joensen от Tyr. И ако дотук случилото се в диска е малко или много очаквано, то изтрайте до финала, където ви очаква "Death Throes of the Terrorsquid". Тя тръгва като стандартно Alestorm-ско парче, но постепенно се разгръща до близо 8-минутна епика с нагнетена атмосфера, раздвижена структура и с втора част, достойна за (внимание!) късните Dimmu Borgir. За да изиграе морското чудовище, на помощ се притичва Ken Sorceron от щатските блекаджии Abigail Williams, и постигнатият резултат заслужено се нарежда сред най-добрите композиции в историята на Alestorm.

   Малко не достига на "Back Through Time", за да го обявя за най-добрия албума на Alestorm. Но основната му цел е великолепно изпълнена. И човек току е готов да признае, че под неговите звуци усеща вятър в косите, чува поскърцването на корабните въжета и чувства излъсканата повърхност на руля под ръцете си. И е готов да викне като същински капитан Jack Sparrow: "Bring me that horizon"!!!

   P. S. И все пак не забравяйте да си напълните бутилките за из път ;-)