ALESTORM - "Captain Morgan's Revenge"

Петнайсет души в ковчега на мъртвеца
   Йо-хо-хо и бутилка ром...

   К'во гледаш изумено, бе? Да не мислиш, че и днес няма пирати. Хъ-хъ-хъ!!! Е, верно тия дни като кажеш, че си пират, те погват за разпространение на краден софтуер (или там както му викат), но ние - истинските пирати - все още сме си тук. Хавата - дума да няма - не е като едно време. Тогава мъжете бяха истински мъже, жените - истински жени, а папагала на капитан Спок още не беше станал на пилешко със зеле (дълго плаване било, разправят - случва се). Но въпреки всичко и в ден днешен ние си преживяваме и то как. Ей на, току се връщам от плаване. Не вярваш, а? Свети девети вале, в дървения си крак се кълна! Ако си мислиш, че съм си го отрязал, докато сека дърва, да знайш, че много бъркаш, мътните ме взели. Но пък и от къде ли да я знаеш пасмината ни... Не останаха вече от ония, дет' възпяват нашите подвизи, безразсъдните набези и плячкосването. Преди време си водехме един моряк и той само това правеше - мислеше песни за гяволиите, дето виждаше, докат' беше с нас. Може и да си го чувал - Rock N' Rolf му викахме - ама нещо му секна вдъхновението, та го зарязахме на необитаем остров нейде из Карибите. Тоз път повлякохме едни шотландци - големи веселяци, шъ знайш... К'во викаш? Да ти разправя за пътуването ли? Лошо няма, ама ще бъда кратък, че карето в кръчмата на Джим Дебелия съвсем ще се разсъхне. Само да си дръпна от бутилката с рома... Туй вече е друга приказка!
   Историята почна преди доста луни. Тамън се бяхме върнали с екипажа от дълъг рейд и част от негодниците ни изоставиха, та с остатъците запивахме в една кръчма. Разговорихме се с някакво дърто, което ни предложи сделка - да ни даде карта на скрито съкровище срещу кесия злато. Съгласихме се, дума да няма… Свети девети вале, кой от нас не се е клел в бързата печалба?!?! … Обаче ни трябваха попълнения, затуй прескочихме до най-доброто място в района - таверната на Нанси, гдето винаги е бъкало от морски кучета. По изгрев слънце се отправихме в открито море с попътния вятър - боговете бяха благосклонни, тъй че съдбата ни си беше в наши ръце. Първо идеята беше просто да стигнем до острова, но шило в торба седи ли?!? - плячкосахме няколко търговски кораба, че ни бяха по път, ха-ха-ха. Вясвахме се изневиделица от мъглата, пускахме един предупредителен залп, мятахме куките и: "На абордаж!!!". И сега като го разправям, чувам как се удрят корабите борд в борд, ха-ха! После капитанът (Морган) ни забрани да нападаме, а седмица по-късно се изгубихме. Екипажът недоволстваше и се вдигна на бунт - Морган свърши при рибите, но прокле тез, дет' водиха бунта. Част от тях взеха да виждат призраци - грозна история - а едно утро, кат' се разбудихме, видяхме, че ги няма. Как да е, добрахме се до острова, а картата излезе вярна, тъй че напълнихме трюмовете със злато и скъпоценности и се върнахме в пристанището, от'де бяхме тръгнали. А като стъпихме на брега - право в кръчмата с по една женка на коляно (след дългото плаване баш туй ни трябваше), с халба в ръка, пяхме чак до ранни зори. Ха-хаааа - светнаха ти очичките, а? Не, не мога да ти кажа кое е пристанището, да не мислиш, че ветровете са вързали ума ми на възли? Какво!? Как можеш да се присъединиш следващият път ли? Не е трудно - просто се заслушай в морето и вълните и ги остави да те водят.... Чуваш ли прибоя? .... Чуваш ли песента му?? .... Чуваш ли музиката???

   P. S. Филмът свърши! Още ли си чудиш за к'во става дума по-горе? Ако ти липсват класическите Running Wild, фен си на пауър метъла и на "Карибските пирати" и винаги си искал да се почувстваш като част от екипажа, търсещ Острова на съкровищата, дебютът на тези шотландски момци е точно за теб. Хич не му и мисли. А? За преразказа преди малко ли? Имах заръка да напиша ревю. Не се получи. Понеже чух албума.