ALESTORM - "Sunset on the Golden Age"
2014, Napalm Records/Wizard
Фолк метълът не е това, което беше. Ако някой все още си въобразява, че това е музика за пиене, може да си пусне който и да е албум на произволна фолк метъл банда от последните години. Вместо веселяшки мелодии, ще го "посрещнат" претенциозни опуси, величаещи битки, известни само на професорите по история, или разискващи сложни философски и екзистенциални проблеми. Често музиката е "омърсена" от чудновати включвания - електроника, поп-рок, метълкор и какво ли още не. Волните пирати от Alestorm обаче явно са се опитали да устоят донякъде на модата и поддържат жив купонджийския дух. Те са "напоили" значителна част от новия си албум, "Sunset on the Golden Age", с коктейл от всевъзможни алкохолни напитки, като дори са възпели неприятните последствия от "гърмящите смеси" в една песен, с красноречивото заглавие "Hangover". Трябва да споменем, че смятаните някога за първенци в пиянските песни, Korpiklaani, също имат инструментално парче (вероятно, защото не са могли вече да говорят) със заглавие "Kohmelo", което значи същото - махмурлук. Но в последния си албум, "Manala", финландците не обелват и дума за пиене. Може би Alestorm са последните останали фолк метъл веселяци, но и те виждат края на безгрижните "златни" времена, защото са нарекли албума си "Sunset on the Golden Age" - "Залезът на Златната епоха".
Началото на творбата всъщност не е много весело, особено за някои от участниците в "Walk the Plank" - пиратски обичай да пускат пленниците да ходят със завързани очи по къса дъска над морето, понякога пълно с акули. Самото парче звучи някак грубо и дори не особено хващащо. След като "домашните животни" са нахранени, останалите живи на палубата следва да се позабавляват. Веселите мелодии започват с "Drink", а след това с известна завист в "Magnetic North" се описват чудесата на севера. Известно е, че шотландците Alestorm по традиция "воюват" с викингите, а наистина искри прехвърчат в отношенията им със северняците Turisas. Още в "Magnetic North" се забелязват знаци, че и Alestorm се сбогуват със старите "чисти" времена и поддават на модните повеи - вокалистът Christopher Bowes прави успешна кратка демострация на метълкор пеене. Следва да се споменат падналите в битка с друг вечен враг на пиратите от "Острова" - Испания - "1741 (The Battle of Cartagena)". Морското сражение при Картахена обаче не е победоносно за британците. Пиенето продължава с "Mead from Hell", отново следват сражения с поредния враг, този път митичния огромен октопод - "Surf Squid Warfare". Тъй в битки и запои се стига до споменатото парче "Hangover", явяващо се предпоследно в творбата и слагащо край на веселата част. Това не е всичко - в тази композиция на фолк метъл пуританите ще им се наложи да изтърпят рапиране на явно неизтрезнелия Bowes. Финалната композиция "Sunset on the Golden Age" е "претенциозен опус, разискващ сложни философски и екзистенциални проблеми" с дължина над 13 минути. Всъщност парчето е много добро и представя Alestorm в една нова светлина, като творци на тежка епична ода. Фабулата е за залеза на Златната епоха на пиратството, която обхваща края на 17-и и началото на 18-и век. А който иска да преживее отново синтезирана илюзията от времето, когато фолк метълът беше безхитростна музика за пиене, може да се наслади на бодряшките мелодии в парчетата от второ до девето, като се абстрахира от някои модни забежки. Като цяло, "Sunset on the Golden Age" е един чудесен, добре структуриран албум, с който симпатичните шотландци, с лавиране между традиция и нови уклони, са се постарали да не оставят недоволни сред феновете си.
 Накрая ще споменем за още една промяна в Alestorm. Подвизаващата се обикновено като квартет банда, вече е квинтет. "Свежата кръв" е в лицето на младия пират, т.е. клавирист, само на 23 години, Elliot "Windrider" Vernon. Явно опитният капитан Christopher Bowes е сметнал недостатъчно присъствието на собствената му клавитара - чудноватия инструмент, висящ през рамото му и е решил да подсили клавишната секция. Новият член на екипажа демонстрира достойно и осезателно представяне, особено в по-мелодичните и епични пасажи на песните.
HeathenHeart
Началото на творбата всъщност не е много весело, особено за някои от участниците в "Walk the Plank" - пиратски обичай да пускат пленниците да ходят със завързани очи по къса дъска над морето, понякога пълно с акули. Самото парче звучи някак грубо и дори не особено хващащо. След като "домашните животни" са нахранени, останалите живи на палубата следва да се позабавляват. Веселите мелодии започват с "Drink", а след това с известна завист в "Magnetic North" се описват чудесата на севера. Известно е, че шотландците Alestorm по традиция "воюват" с викингите, а наистина искри прехвърчат в отношенията им със северняците Turisas. Още в "Magnetic North" се забелязват знаци, че и Alestorm се сбогуват със старите "чисти" времена и поддават на модните повеи - вокалистът Christopher Bowes прави успешна кратка демострация на метълкор пеене. Следва да се споменат падналите в битка с друг вечен враг на пиратите от "Острова" - Испания - "1741 (The Battle of Cartagena)". Морското сражение при Картахена обаче не е победоносно за британците. Пиенето продължава с "Mead from Hell", отново следват сражения с поредния враг, този път митичния огромен октопод - "Surf Squid Warfare". Тъй в битки и запои се стига до споменатото парче "Hangover", явяващо се предпоследно в творбата и слагащо край на веселата част. Това не е всичко - в тази композиция на фолк метъл пуританите ще им се наложи да изтърпят рапиране на явно неизтрезнелия Bowes. Финалната композиция "Sunset on the Golden Age" е "претенциозен опус, разискващ сложни философски и екзистенциални проблеми" с дължина над 13 минути. Всъщност парчето е много добро и представя Alestorm в една нова светлина, като творци на тежка епична ода. Фабулата е за залеза на Златната епоха на пиратството, която обхваща края на 17-и и началото на 18-и век. А който иска да преживее отново синтезирана илюзията от времето, когато фолк метълът беше безхитростна музика за пиене, може да се наслади на бодряшките мелодии в парчетата от второ до девето, като се абстрахира от някои модни забежки. Като цяло, "Sunset on the Golden Age" е един чудесен, добре структуриран албум, с който симпатичните шотландци, с лавиране между традиция и нови уклони, са се постарали да не оставят недоволни сред феновете си.
 Накрая ще споменем за още една промяна в Alestorm. Подвизаващата се обикновено като квартет банда, вече е квинтет. "Свежата кръв" е в лицето на младия пират, т.е. клавирист, само на 23 години, Elliot "Windrider" Vernon. Явно опитният капитан Christopher Bowes е сметнал недостатъчно присъствието на собствената му клавитара - чудноватия инструмент, висящ през рамото му и е решил да подсили клавишната секция. Новият член на екипажа демонстрира достойно и осезателно представяне, особено в по-мелодичните и епични пасажи на песните.
HeathenHeart
Други ревюта на ALESTORM