ALESTORM - "No Grave But the Sea"

Преди три години шотландските "пирати" от Alestorm създадоха албума "Sunset on the Golden Age", приет от някои фенове като своеобразно прощаване и знак за безсрочна почивка. Дори тръгнаха слухове за неясно бъдеще на групата, особено след успешните албумите на Gloryhammer - страничния проект на вокалиста Christopher Bowes. Сега обаче волните корсари се завръщат с нова мощ и много класен албум. "No Grave But the Sea" е създаден като в основата му е изпитаната формула "старата песен на нов глас", но "пременена с нови дрешки" и добавени хващащи ухото модерни аксесоари. Творбата успешно предлага за всекиго по нещо - носталгия по невинните дни на първите албуми, дълги саундтракови епоси и веселяшки парчета. Албумът е зряло, обмислено и балансирано произведение, с разнообразни песни, около половината с потенциал за хитове.

   Началото на творбата е дадено с парчето "No Grave But the Sea", в стила на ранното творчество на бандата - "Captain Morgan's Revenge" (2008) и "Black Sails at Midnight" (2009). "Mexico" е типично купонджийско парче, по което беше направен и "илюстративен" клип. "To the End of the World" задава третата тенденция в албума, а именно по-сериозните и драматични епоси. И тъй, схемата вече е интригуващо зададена, остава да се разгръщат една по една страниците, т.е. песните, на пиратската сага и трепетно да се очаква каква изненада ще ни поднесе. А сюрпризи не липсват. Единият от тях е решителното налагане на метълкор вокали в някои от парчетата, изкусно изпълнени от новия клавирист Elliot Vernon и водещи смели дуели с познатия маниер на пеене на Bowes. Нововъведението може да подразни някои по-консервативни фенове, но със сигурност ще се приеме добре от по-голямата част от фолк метъл публиката, която приветства умело поднесени странности и разнообразие.

   Другото "чудо" в албума е "мръснишкото" парче "Fucked with an Anchor". То разлива цинизми не само в заглавието си, а в целия текст и няма да спестим, че е провокация към добрия вкус. Мелодията обаче звучи невинно и подкупващо и е лесна за запомняне, поради което песента има огромен потенциал да бъде припявана с удоволствие от феновете в клубове, зали и стадиони.

   Специално внимание заслужават и песните, които, както споменахме по-горе, носят духа на първите албуми на Alestorm. "No Grave But the Sea", "Bar und Imbiss", "Man the Pumps", "Rage of the Pentahook" връщат към пиратските романи от детството, иска ти се да се провикнеш "Йо-хо-хо" и да се оставиш на милостта на капризните морски вълни, далече от привидната сигурност на ежедневието.

   "No Grave But the Sea" завършва с над седемминутния епос "Treasure Island", едноименен с романа на Робърт Луис Стивънсън - абсолютната класика в пиратския жанр. Песента също се придържа към класическия модел или към това, което се очаква от такъв формат - дълго въвеждащо интро, напрегнати ясни вокали, мелодични сола, мощни хорови изпълнения и за финал нежна китарна мелодия на фона на звук от плискащи се морски вълни.